По принцип между тях отдавна всичко свърши дори без да се повтори. Но тогава защо при спомена за Карина и единствената им фантастична нощ сърцето на Саша започва да бие тревожно, а в дланите му избива изгарящ огън от силното й и ненаситно тяло?
Господи, през колко съблазни трябва да премине един нормален мъж! И как да ги избегне, като собствената съпруга, да й се не види макар, винаги е далеч с капризите и „аристократизма“, за който прочела в лелините си старинни книги. Все е в чужбина, а там без мъжа си изобщо не усеща студ. Тук пък най-добрият ти приятел е готов да ти подпали чергата, е, в преносен смисъл. Понеже Карина е твърде… знойна жена и мнооого… Но си има закони на професията — никога не смесвай служебните възможности с личните! Но… Точно това „но“ е първата крачка към пълната деградация и разпадане на личността. Боже, как добре знаеше това Александър Борисович Турецки. А Саша го е забравил. И колкото повече разпалваше у себе си протест уж срещу наивното предложение на Слава, толкова повече му се искаше да се предаде час по-скоро, да вдигне и двете си ръце и… и бавно да ги сложи върху матовите, полегати рамене на Карина…
Дяволско видение! Да не е от кюфтетата на Нинка?
— Саша, стига си се преструвал! — засмя се Грязнов. — Никой не те бие по главата да паднеш в леглото. Още повече че не си я виждал две години и може да не я познаеш… Даа… Разцъфтяла е като младо момиче!… Стига вече. Колко е часът? Минава един? Настъпва времето на крадците. Готви се…
Слава взе слушалката на радиотелефона, набра номера. Усили звука.
— Акимов слуша.
— Володя, аз съм. Спокойно ли е?
— Засега да. Приспа ми се.
— Потрай. Как е сигналът?
— Мълчи.
— Добре. Включи го. Ние сме наблизо.
Слава се обърна към Турецки, който се бе разположил на задната седалка, и обясни:
— За всеки случай сложихме сигнализация на вратата. Ако се промъкнат незабелязано, при отваряне на вратата ще задейства сигнал. Не могат да минат през прозореца на седмия етаж. А ние виждаме балкона, ето го.
Турецки слушаше Грязнов, а в същото време пръстите му съвсем реално, до полуда осезаемо милваха дългите коси на Карина, падащи на черни вълни върху атлазения й гръб. И устните!… Правилно е казано: не яж преди сън месо, ще имаш кошмари…
На двора бе тихо. По проспекта рядко минаваха коли, но шумът от моторите бе глух — заглушаваше го кооперацията пред улицата. Някъде наблизо, може би в съседния двор, заработи, по-скоро забръмча двигател на автомобил. Приближи малко и утихна. На ченгетата им се приспа.
Изведнъж сигнализацията съвсем тихо пропя. Слава веднага залепи телефонната слушалка до ухото си.
— Чу ли? — попита Акимов.
— Разбрано. Саша, тръгваме — обърна се Грязнов към Турецки, — задейства. Дойдоха все пак. Ах, вашта мамица!… Готов ли си?
Излязоха мълчешком от колата, внимателно затвориха вратите и тръгнаха един подир друг към интересуващия ги вход. Стараеха се да вървят по неосветените места под клоните на няколкото малки липи и кичести кленове.