Акимов вече ги чакаше край отворената входна врата.
Заподскачаха безшумно по стъпалата като в безгрижната младост, изкачиха се без пъшкане на седмия етаж и се приближиха предпазливо до вратата. Акимов клекна и намери до десния долен ъгъл това, което му трябваше: тънката жичка на сигнализацията бе скъсана. Докосна с длан металната врата, тапицирана с кафяв дерматин — не мръдна. Значи са влезли и затворили след себе си.
Да отворят и ура? Ами ако е стопанката или стопанинът? Сега минава два след полунощ! А къде е постановлението за обиск, къде е разрешението за проникване в чуждо жилище?
— Хайде да послушаме — тихо предложи Грязнов.
От чантата, преметната отстрани, Акимов извади слушалки, като тия, които използват студентите и любителите на съвременна музика. Сложи ги, после взе в ръката си малка кутийка, извади от нея тънка жица, пъхна я леко в ключалката и заслуша. Обърна се и започна да коментира едва чуто:
— Вървят… двама… трясък. Сякаш откъсват от нещо мушама… падна… вървят… дрънчи… изглежда, кристал… пак падна. Тихо, идва насам!
Акимов измъкна бързо жицата от ключалката и изпълзя встрани. Грязнов и Турецки извадиха пистолетите и се долепиха до вратата, за да не ги забележат през шпионката.
Зад вратата имаше някой. Опитваше се да разгледа какво става на площадката. После чуха как патронът на английската ключалка започна бавно и предпазливо, почти беззвучно да се върти. Щом лекичкото изщракване подсказа, че езичето е влязло в скривалището си, а тежката врата едва се отмести от металната си рамка, Грязнов дръпна рязко с всички сили вратата към себе си, тя се отвори и на площадката изхвърча човек, сякаш го бяха изстреляли с прашка. Той се пльосна по очи върху бетонния под, а върху него се метна Володя Акимов и изви ръцете му зад гърба. Кратък отчаян вик, почти писък разкъса сънената тишина на стълбището. Турецки и Грязнов се втурнаха в жилището. В тъмното Саша успя да забележи в най-далечната стая как по стената се плъзна лъч от фенер. Промъкна се съвсем близо до отворената към тази стая врата и със силно изпъната встрани ръка светна фенера си, който приличаше на хубав автомобилен фар.
— Ръцете! — завика с всичка сила и забеляза как в ъгъла една сянка се люшна.
Моментално светна лампата и ярка светлина озари помещението.
В дъното на стаята бе коленичил брадат мъж и в изпънатите си ръце държеше пистолет.
— Хвърли оръжието — рече тихо Саша, но в отговор екнаха и противно прозвучаха няколко поредни изстрела.
Никой не пострада, защото ченгетата моментално се хвърлиха на различни страни и мебелите ги отделиха от стрелящия. Не беше желателно да откриват ответен огън. И Турецки направи още един опит.
— Без глупости, момче — извика хрипкаво той. — Ако започнем ние, можеш да си сигурен, че ще излезеш с краката напред от тази къща. Хвърляй патлака. Може да ти донесе само неприятности, нищо друго.
Скоро чуха как на пода пада метален предмет. Саша бързо скочи и… свали оръжието си. Престъпникът стоеше все така в ъгъла и стискаше глава между дланите си.
Грязнов също се изправи, но за всеки случай остана с насочен към него пистолет.
— Стани и ела тук — вече спокойно каза Турецки. Той заразглежда слабия дългокрак младеж, който се изправяше, и го позна без усилие. — Кого виждам! Самият шофьор на мерцедеса! Ето къде значи се срещнахме! Струва ми се, Вячеслав Иванович, че лесно можем да разберем кой стои пред нас в толкова жалък вид. Ще кажеш ли, или аз да позная?
Грязнов не успя да отговори, защото точно тогава Акимов въведе в стаята втория, който явно бе по-млад. Ръцете му бяха заключени в белезници на гърба. Володя премести с крак един стол и доста сурово натисна момчето по рамото, за да седне. Младежът се държеше като механична кукла — безмълвно и слабоволно. Личеше, че още не е дошъл на себе си след силния удар и дълбокото вълнение.
Точно тогава стана нещо неочаквано: изведнъж брадатият се юрна към Турецки с някакъв отчаян, почти животински рев. Саша вече не очакваше толкова рязък демарш и посрещна нападателя с гърди. Естествено, ударът бе силен, но той успя да хване брадатия, да го стисне здраво и малко да смекчи удара. Затъркаляха се презглава, един през друг, счупиха по пътя си един стол. Грязнов не успя да се притече на помощ в това меле, пък и не беше нужно. След две цели кълбета Саша вече бе яхнал престъпника и извиваше ръцете му на гърба така, че мъжът яростно блъскаше лицето си в пода и оставяше кървави следи по светлия килим на собствениците. Най-накрая белезниците щракнаха, Саша стана и преобърна брадатия по гръб. Избърса с лакът лицето си и едва сега забеляза, че през цялото време е стискал своя макаров. Сигурно в бързината с него е пернал нападателя си. Наистина, откъде са тези кървави сополи?… Добре е наредил бандита, сега ще се държи съвсем прилично. Във всеки случай, тихо. Дори подозрително, усмихна се Турецки. Нима така изведнъж си призна, че не е прав?