— Хайде, време е да говориш — забеляза назидателно Саша и се обърна към него, но той лежеше мълчаливо на пода и гледаше безразлично в тавана.
По-младият пък, опулил тъпо и безсмислено очи, гледаше брадатия така, сякаш очакваше от него някаква команда.
В това време Грязнов метна носната си кърпичка върху пистолета и го вдигна на масата.
— Какви са тези чанти? — поинтересува се Саша и надникна в едната. — Аа… Виж ти, за какво били дошли тук младежите. За богатството на стопаните. Засега няма да пипаме това, на всеки предмет има по стотина отпечатъка, достатъчни за целия наказателен кодекс. Нека сега тези юнаци да доказват на експертите, че не са виждали нищо от тези неща, още по-малко пък са го пипали. Вячеслав Иванович, я им напомнете кой член ги чака.
— Както виждам, много членове им се събират. Ако е по сто четирийсет и четвърти, тоест кражба на лично имущество с проникване в жилището, до седем години с конфискация. Ако вземем тази играчка — той кимна към пистолета на масата, — стават още петнайсет за бандитизъм по сто четирийсет и шести. Сигурно не им е първата акция, следователно — рецидив. А за повторно престъпление наказанието е по-строго. Но, Александър Борисович, нали още не сме говорили за най-важното? Може да прибавим заплаха за убийство и бандитизъм, и отвличане на заложник, и изнудване… Охо, колко ще се събере! Ще им трябват два живота! Така ще стигнем до максимума. В краен случай — петнайсет години.
— Петнадесет години! Не е лошо. — Турецки се усмихна. — Кой ще започне пръв?
Апашите мълчаха. Акимов рязко грабна за яката брадатия и го блъсна на съседния стол. Прерови бързо и професионално джобовете му, извади снопче документи, портфейл, тесте банкноти и няколко връзки ключове. После пристъпи към втория. Също документи, пари, ключове с красив ключодържател, изглежда от колата.
Турецки посочи на Слава с очи мобифона с памет.
Докато Грязнов преписваше в тефтера си номерата на звънилите през последното денонощие, той заразглежда документите на задържаните.
— Така, Гарибян Михаил Арташесович, шейсет и четвърта, арменец — прелисти страничките. — Адресна регистрация: Тбилиси, „Южна“ шестнадесет. Естествено, не е регистриран в Москва. Гастрольор. Да видим другия. Също Гарибян, виж ти. Ашот Арташесович. Аха, братя. Този седемдесет и първа, съвсем млад. Със същата адресна регистрация. Слушай, по-големият, защо си повлякъл и по-малкия си брат в това блато? Не е хубаво. Както разбирам, проникнали сте в жилището без разрешението на стопаните, вярно ли е?
— Не! — неочаквано възкликна Ашот.
— Какво значи не? — учуди се Турецки. — Може ли да ми кажете кой по-конкретно ви разреши?
Брадатият веднага извика злобно на арменски и Ашот наведе очи.
— Володя, я изведи Михаил Арташесович в кухнята и затвори вратата. Постой малко с него, а ние ще си поговорим с братчето. Ако излезе умен? Не е изключено, нали?
Рязко, както преди, Акимов повдигна Михаил от стола и силно го блъсна между лопатките, за да покаже накъде да върви. Младежът едва не падна, но се задържа на краката си и пак изкрещя нещо на арменски.
— Аз мисля така — заканително рече Турецки. — Володя, ние с Вячеслав Иванович няма да възразяваме, ако там в кухнята той помълчи малко и не ни пречи да беседваме с Ашот.
— Ами ако не иска да мълчи? — попита Акимов с наивен глас. — Тогава, шефе, мога ли да го „помоля“ да мълчи?
— Разбира се — намигна Турецки. — Сега ще извикаме оперативно-следствената група и момчетата от групата за бързо реагиране. Те са наблизо, в Хамовники, в моя район. А докато дойдат, имам един основен въпрос към вас, Ашот Арташесович. Да кажем, че цялото ви по-нататъшно съществуване ще зависи от отговора ви. Ще поясня. Оперативните работници от районното управление на вътрешните работи няма да се церемонят с вас нито за миг. Пък сигурно ще имат доста въпроси, така че ще трябва да отговаряте дълго и старателно, да ви дава Господ сили. При това ще отговаряте въпреки желанието ви. А момчетата умеят да задават въпроси, особено на такива като вас. Затова ви съветвам да вземете решение за себе си: как, в какъв вид искате да отидете в предварителния арест — в нормален или след лекарско освидетелстване? При нас никак не обичат тези, които вземат заложници и се занимават с изнудване. Още повече че оказахте въоръжена съпротива. Ето пистолета, ето и дупките в стените. За съда е достатъчно. Добре ли се изразих?