— Вадим. А къде е, никой не знае. Изчезна. Той е измамник, ето какъв е той. Измислил всичко и казал на чичо. А чичо… — Младежът изведнъж се запъна и запуши устата си с две ръце. Сякаш се изплаши, че неволно от устата му ще се посипят думи за някакъв негов чичо.
— Така, така! — подтикна го живо Турецки. — За какъв чичо става дума? Говори!
Ашот погледна изплашено, разбрал, че е изпуснал излишна дума. Сигурно не трябваше да споменава за чичо Гурам… Но… как да спре сега, като му се изплъзна от езика? Кой ще повярва, че не познава никакъв чичо? Душичката ще му извадят, но пак няма да повярват. Сигурно трябва да си признае…
— Чичо Гурам. Вадим, мъжът на Лариса, лично го помоли да я вземе заложничка, кълна се в честта си! Да бъде проклет дано! Миша ми каза, че Вадим обещал за работата половин милион в зелено. А пък на нас — колкото реши чичо Гурам. Другата половина взема Вадим. Повече не знам нищо. Той спря колата, ние с Миша се направихме, че го нападаме, откарахме Лариса Георгиевна на вилата. Тя е красива жена, искаше да се люби! — последното Ашот го изрече дори с някакво предизвикателство: на, вижте какъв съм герой, хареса ме красивата жена!
— Мисля, че лично с Лариса Георгиевна ще изясняваме кой какво и от кого е искал — въздъхна Турецки. — Не изключвам, че ще ви лепнат и за насилие, ех, вие, герои, вашата… По-нататък!
— Той трябваше днес да донесе парите, които старият грък искал да му даде. Не ги донесе. Чакахме го дълго. Никъде го няма. Сигурно ни е зарязал, мошеникът. Изостави нас, жена си, чичо Гурам. Лошо го чака. Защо е убил стареца?
— Какъв старец? — попита бързо Грязнов.
— Бащата на Лариса Георгиевна — обясни Ашот като на последен глупак. — Миша ходи нарочно в Москва, искаше да пита стария грък, но там имало милиция, хората говорели, че старецът е убит. Миша видял.
— Какво е видял, как Вадим, убива стареца ли?
— Не — намръщи се Ашот. — Видял много милиция на двора.
— А защо е сигурен, че точно Вадим е убил тъста си?
— Защо питате мен? — Младежът като че ли се ядоса. — Попитайте Миша!
— За какво дойдохте тук? — продължи Турецки, пренебрегвайки предложението.
— Как за какво? А парите? Я се опитайте да кажете на чичо Гурам „изпързаляха ни“… Лично Лариса ни даде ключовете да вземем каквото искаме. Миша й обеща, ако съберем за половин милион, да я пуснем.
Засега Ашот реши да не говори за апартамента, ако иска, нека брат му каже.
— Добре — рече Грязнов, — разпишете се в протокола, че всичко написано от думите ви е вярно. Вземете писалката.
Турецки изчака Ашот да подпише всяка страница, взе листовете и тръгна към кухнята, където в ъгъла, в тясното пространство между масата и хладилника седеше Миша със сковани на гърба ръце. Саша седна срещу него.
— Ето че дойде и вашият ред, Михаил Арташесович. Хайде да уточним нещата. Да ви кажа ли, вашето братче се оказа разбран човек и помоли да разглеждаме показанията му като чистосърдечно признание. Вероятно това ще окаже несъмнено влияние при окончателното решение на съда. А вие какво възнамерявате по този повод? Искате ли снизхождение?
— Щом той е пропял, защо да говоря аз? Нищо няма да говоря!… Какво каза той?
— Какво ви засяга? Любопитни сме да чуем вашата версия. Ако не желаете да говорите, ще постъпим така, както вече предложих на по-малкия ви брат, но той благоразумно отказа. Знаете ли какво му предложих? Да извикаме тук ОМОН и да ви предадем на тях. Не им трябва много време, половин час ще е достатъчен, за да пълзите на колене и да молите да ви застрелям. Ясен ли съм? А докато те се разправят лично с вас, ние с Ашот ще отидем на вилата ви в Баковка. Впрочем къде да намерим вашия чичо Гурам?
Неочаквано Миша скочи от стола като изхвърлен от пружина и закрещя така, че сигурно събуди с истеричния си вик цялата кооперация, която преживя страхотна нощ. Горещо е, прозорците са отворени, а наближава да съмне, когато сънят е по-здрав — и се чуват ту изстрели, ту неистови вопли…
Миша крещеше нещо неясно, може би по този начин псуваше брат си за дългия му език. Но изведнъж млъкна, сякаш угасна, и рухна на стола, изпружи крака и отметна назад брадичката си.
— Значи чичо Гурам? — сякаш на себе си изрече Турецки. — Това не е въпрос. Ще го намерим бързо. Отдавна имаме регистрирани всички „авторитети“ на крадците, нали, Володя?
Акимов кимна.
— Само не ви завиждам — продължи Турецки. — Ще ви направи на пихтия този ваш чичо Гурам. В най-добрия случай. А в най-лошия дори не искам да си представям… — Той погледна печално Миша. — Та къде значи живее?