Но Миша упорито мълчеше.
— Не ви съветвам — рече уморено Турецки. — Показанията на вашия брат са протоколирани. Върху всяка страница се е подписал. Има предупреждение за даване на лъжливи показания. Най-накрая, имаме чистосърдечното му признание. В протокола всичко е записано. А вашето мълчание ще се разглежда като нежелание да помогнете на следствието. Също е наказуемо. Доста солидно. Оръжието също ли е от чичо ви?
Брадатият кимна машинално.
— Какво ви казах? Виждате сам, дори и оръжието. Къде е той?
— Не мога — най-сетне продума Миша. — Няма да ми прости.
— Чуден човек — усмихна се Турецки. — Все едно, вече няма да ви прости. В никой случай. Ето свидетелството! — и поклати листовете с протокола пред носа на Миша. Той пак зави противно, проточено, като вълк. — Добре — прекъсна го Турецки, — стига истерики! Ще разиграваме комедии! Късно е вече… По-точно, рано е, развиделява, а ние тук сме седнали с вас, ваш’та мама… Вече предупредих, а вие — както искате. Володя, наблюдавай го да не направи някой номер. А аз отивам да извикам ОМОН и следователите. Даваме им го, да правят с него каквото искат. Повече не ни трябва.
Турецки се надигна изморено от стола и излезе от кухнята.
По-големият брат седеше с напълно отчужден вид. Акимов се подпираше на горната каса на вратата и прикриваше с ръка прозевките си. Изведнъж Миша скочи рязко и като наведе глава, със скованите зад гърба ръце, се юрна като таран към кухненската врата. Акимов реагира на мига и закри вратата. Но всичко излезе измама. Миша веднага зави и с два широки скока след леко засилване скочи на перваза, изби с крак рамката на прозореца и рухна с див вой в дълбоката тъмнина на двора.
Всичко стана толкова бързо, че Володя дори не успя да съобрази, а когато се спусна слей него, беше вече късно. Турецки се втурна в кухнята с пистолет в ръка. Като видя напълно шашнатия поглед на Акимов, счупеното стъкло, от което струеше предутринна свежест, веднага разбра всичко. Махна яростно с ръка, изпсува и рече:
— Да вървим, нямаме повече работа тук. Трябва да викаме групата. Слез да видиш долу. Почакай, докато дойде лекар. Всичко е свършено…
А в това време в стаята Ашот направо беснееше и крещеше. Грязнов едва надяна на ръцете му белезниците. По дяволите! Кой да предположи, че този истерик е способен да направи подобно нещо! Но ако се е дрогирал, а целият му вид намекваше — беше рошав, избухлив, неуравновесен, — тогава много неща стават ясни. Щастие е, помисли Грязнов, че трагедията стана в присъствие на отговорно официално лице, тоест Александър Борисович… Пък и този истерик с мляко около устата… Добре, че успяха да съставят протокол.
На вратата се позвъни рязко, Саша и Грязнов се спогледаха, Турецки окуражаващо намигна и отиде да отвори. Пристигаше дежурната оперативна група. Същата онази, в която преди тринайсет години започна трудовият си път и самият Турецки. Кой ли познат ще е тук, някак отчуждено помисли той…
Турецки доста добре познаваше старши следователя по особено важни дела към Московската градска прокуратура Зименков. Подобно на Саша, той започна кариерата си като стажант следовател и стигна до длъжността на Костя Меркулов — онзи, предишния. Но Костя израстваше бързо в службата и водеше след себе си Турецки, а, изглежда, Алексей Василиевич не е имал грижовен покровител. Остана на мястото си. Само да не си е развалил характера.
Зименков го погледна присмехулно, подаде меката си длан и промърмори доволно:
— Какво се е случило при вас? За какво сме притрябвали ние, грешните, на такива големи хора? Не можете ли да се справите сами?
— Лоша работа, Алексей. Кокошкар. — Саша кимна към счупеното кухненско стъкло. — Извърши персонално скачане. Самоубийство. Подозирам — под въздействие на наркотици. Как да ти обясня, поведението му… не беше съвсем адекватно.
— Вече го видях. Там, долу, заедно с доктора. Наркотици, а? Ще видим, ще видим. Аутопсията ще покаже. Ами тук какво е ставало? Как се оказахте тук?
— Хванахме крадците. На местопрестъплението. Не мина и без стрелба, наистина от тяхна страна. По-точно, от страна на единия, този, който сега е покойник. Вторият е в стаята, с белезници.
— Разказвай… — Зименков проточи глас недоверчиво. — Откога си започнал да ловиш нощем крадци по къщите! Добре, да вървим, Турецки, ще те разнищвам, понеже си действащо лице. И си замесен. Нали не възразяваш?