— Напротив. Всичко трябва да е според закона.
Но като влязоха в стаята, Зименков онемя в буквалния смисъл и безмълвно разпери ръце:
— Здравейте — най-сетне речта му се възвърна. — И този ли е тук! Ама вие какво, досега ли продължавате двамата? Привет, Грязнов!
— Нима се познавате? — направи се на невинен Турецки. — Щом е така, представям на следствието второто действащо лице — собственика на частно детективско бюро „Глория“ Вячеслав Иванович и така нататък. Братко, излиза, че си изостанал от живота. Славка вече е свободен Шерлок Холмс. И доста успешно, ако съдим по днешната му операция.
— Така… — Зименков се обърка. — Нищо не разбирам.
— И на нас още не ни е ясно — усмихна се Грязнов, а Саша допълни:
— Сядай, не се притеснявай, да се опитаме заедно да анализираме. Ще те запозная с нещата. Вече видя третото действащо лице, то е долу, до вече бившия крадец. Наш колега, Володя Акимов, той е от бившите хора на Грязнов, сигурно го помниш. И той като нас в същата степен е в течение, ще ти даде всички необходими показания. Накрая четвъртото, виж го, седи като глупак. — Турецки посочи с пръст Ашот, който се бе свил на стола в ъгъла със закопчани отзад ръце. — Работата е следната. Умишлено убийство от користни подбуди в дома на твърде богат старец колекционер. Като него в Москва има-няма петима. По-нататък: изчезването на зет му, признавам, засега го подозирам силно в убийството и организиране на отвличането на собствената съпруга заради откуп. И най-накрая, отвличането на споменатата жена, тоест незаконно лишаване от свобода — член 126 от Наказателния кодекс. Трябва да знаеш, че откупът е горе-долу среден, само някакъв милион. Долара. Значи ги има, иначе какъв е смисълът? Дреболийка, нали? Стига ли, или да добавя? При Грязнов, в неговото детективско бюро, се намираше и още се намира официален договор с покойника за издирване и съдействие за освобождаването на дъщерята заложничка. А останалото, както се досещаш, ми го сервира Костя, включая вече и покойника долу на двора. Затова, скъпи ми Алексей Василиевич, толкова имахме нужда от теб! — Саша бързо прокара длан по гърлото си и посочи чантите. — Трябва да се протоколират за следствието всички тези богатства, всички вещи, които нашите момчета бяха приготвили да изнасят. Трябва да ни разпитате като свидетели по дело за самоубийство, да оформите в присъствие на свидетели протокол от огледа на жилището и всичко останало. Накратко, да въведете пълен юридически ред. Много се радвам, че точно ти командваш днес дежурната група. А като свършиш, ще вземем с нас този младеж и той ще ни заведе при заложничката.
— Това ли е всичко? — подсмихна се Зименков.
— Малко ли ти е? — Турецки направо се изуми. — Не се бой за скачача и брат му, после ще вземем делото при нас, в Главната. А, още нещо. Не забравяй тези дупчици в стената. Пистолетът е на масата, с отпечатъци, както си е редно. Там са и ключовете от апартамента, рекетьорите са ги взели от заложничката за временно ползване, изглежда.
— Да… — въздъхна Зименков. — Сътворили сте разни дивотии. А сега аз да ви измъквам, големци… Направо не знам какво да правя.
— Нищо особено? — сви рамене Турецки. — Викай твоите и започвай. Можеш да не се боиш за онзи орел. Имаме протокол за разпита на Ашот Гарибян. Ще го прибавиш към делото — Турецки вдигна показалеца си — като чистосърдечно признание. Затова е по-добре да започнеш от нас.
И започна рутинна оперативно-следствена работа, която, общо взето, продължи повече от два часа. Слънцето вече изгря…
Заключиха и запечатаха жилището. Прозяващите се следователи, напълно клюмналият арестант, изморените членове на групата и сънените свидетели слязоха в двора на прохладния утринен ветрец и спряха. Групата им веднага привлече вниманието на неизвестно откъде появилите се ранобудни съседи, които живо се интересуваха кой е стрелял нощес и кой е крещял.
Саша помоли Алексей да даде указание на един от своите хора да се поинтересува дали някой от съседите не е видял как крадците са проникнали в апартамента, да опишат арменците, да разпитат бабите и така нататък. И накрая протегна длан:
— Дай ключовете.
— Защо са ти? — учуди се Зименков.
— Подозирам, че стопанката няма други. Като я докараме, къде ще отиде? В твоя кабинет ли да я доведем? Или в собствения ми дом? Или при бащата покойник? Давай, не се бой, повече нищо няма да нарушим. Ще отидем да огледаме само транспорта им.