Вилата, в която се намираше Лариса, не се различаваше от съседните. По-рано собственикът я даваше за през лятото, вземаше много пари и не се интересуваше от нищо. Сигурно добре буташе на местната власт. Този път я даде практически за година: клиентът бе сериозен и веднага снесе сума, която надвишаваше два пъти наема, който си бе намислил собственикът. В такива случаи не се пазарят. Наложи се да се премести в московското си жилище.
Това селище навремето се смяташе за „генералско“. Тук имаше и големи подредени места, и солидни къщи с всички удобства и масивни огради, като например вилата, по-точно зимната къща на самия покоен маршал Будьони. Такива вили си имаха собствена охрана и се спазваше постоянен ред. Не е много за лудории. Сигурно затова, както се досещаше Турецки, всякакви новобогаташи, които се смятаха за предприемачи, можеха да се чувстват тук напълно спокойно. Големите пари, които пилееха наляво и надясно, ги превръщаха в господари на живота.
Ченгетата се учудиха, че вратата на къщата не е заключена, макар Ашот да бе готов да се закълне, че на тръгване са заключили добре. Без да му свалят белезниците, Турецки и Грязнов се изкачиха на верандата. Акимов остана край колата.
— Хайде, показвай къде е пленницата? — за всеки случай Грязнов извади пистолета си.
— Тук е. — Ашот ги въведе в антрето и тропна по килима. — Трябва само да се вдигне килимът. А лампата е там. — Той показа с брадичка ключа.
Те отвориха капака и надникнаха в ярко осветеното мазе. Но там нямаше никого.
— Баламосваш ли ни? — Грязнов вдигна глава и погледна Ашот.
Той също коленичи и надникна в мазето. Видя празния миндер: нито Лариса бе там, нито одеялото върху дъските. Той поклати глава и зяпна ченгетата, озадачен.
— Тук беше… Нищо не разбирам. Не е могла да излезе сама. Значи…
— Какво има? — Турецки и Грязнов застанаха нащрек. — Кой може да я изведе оттук? Къде може да я заведе? Веднага отговаряй!
Турецки направи крачка към Ашот, хвана го за яката като коте и го изправи.
— Чуй ме, Ашот. Вече направи чистосърдечно признание, което записахме в протокола. Както ти обяснихме, за това ти се полага снизхождение, нали? Да. И за чичо си вече ни каза. Само нямаше време за адреса му, но сега ще ни го съобщиш, нали? Защото изчезването на Лариса, доколкото се досещам, е негова работа. Или на момчетата му. Така ли е, Ашот?
Но той стоеше като пън, напълно объркан, сякаш не чуваше, че го питат, и мълчеше, загледан тъпо в отвора на капака.
— И още — продължи Турецки, — никой съд не признава половинчати признания. Или разказвай всичко с детайлите, или ако протакаш, а твоят Гурам направи нещо със заложничката, ще ви съдим всички заедно и без никакво снизхождение. Ясно ли е?… Не, май нищо не разбра. Тогава ще трябва да ти обясня по друг начин. За да мислиш по-бързо, аз ще се обърна, понеже съм облечен с власт, а Вячеслав Иванович е частен детектив, може повече да се разгорещи и Бог ще му прости, щом е оказана съпротива. Е, Вячеслав Иванович? Направи ми тази услуга, задай няколко въпроса на момчето, за да разбере най-сетне с кого си има работа, а аз ще се обърна и няма да ти преча… Ако желаеш, мога да извикам на помощ Акимов. Или ще се справиш сам?
Ашот се оказа слаб. Турецки още не бе довършил, а Грязнов само запретваше ръкавите си, но момчето съобрази, че този риж здравеняк наистина може да му смъкне кожата. Почувства как душата му наистина пада в петите…
— Ще кажа! — зарева изплашено той.
— Всичко ли? — Грязнов се наежи, сякаш се готвеше за удар.
— Всичко! — Ашот побърза да потвърди, като неволно се защитаваше с рамо.
— Отдавна трябваше да го направиш. — Грязнов започна спокойно да си оправя ръкавите и да закопчава маншетите. — Само крадеш от времето си, глупако… Е, ще започваш ли? За чичо Гурам, така ли?
Младежът кимна.
— Какъв е той?
— Голям човек. — Ашот отговори със сериозно изражение на лицето. — Живее във Фрязино.
— Адресът? Бързо! — и погледна Турецки. — Това е на майната си! Цял час, ако не и повече.
— Приблизително — кимна Турецки. — Но и не толкова далеч според мен — веднага след Шчолково. Но по обиколния е далечко. Но защо мълчи нашият приятел и не отговаря? Какъв е адресът?