Всъщност днешната биография на Гурам започна през шейсетте. Прочутите частници с тайните си работилници, външно скромни, не се перчеха с богатството си, а имаха нужда от съответната охрана. Гурам се оказа подходящ: беше едър, симпатичен и скромен на вид. И натрупа огромното си вече състояние не от ефимерни доходи от благотворителни акции. Жесток и решителен, той не проявяваше никакво снизхождение към усърдните съперници. Беше добре познат и ценен от хора, които по това време заемаха високи постове в републиканското ръководство. А към края на осемдесетте, когато престъпният свят вече трайно се настани в държавните структури и борбата между клановете рязко се изостри във всички задкавказки и азиатски републики, Гурам прие единствено правилното решение за себе си. Понеже нямаше ни род, ни семейни ангажименти, освен овдовялата си сестра, напусна полето на предполагаемата битка и се настани там, където никой не го познаваше, но трябваше да го опознае — засели се в Подмосковието и постепенно си намери нов, перспективен кръг от познати.
Сред тези, на които перестройката даде дългоочаквана възможност да излязат на повърхността със своите капитали и вродената си предприемчивост, Гурам минаваше за предпазлив и същевременно твърде влиятелен. Сякаш външно за него нищо не се промени, само се увеличиха грижите около многобройните ООД-та — чужди и собствени. Разни „Теменуга“, „Роза“, „Щъркел“ и прочие представители на флората и фауната, които търгуваха с широк асортимент вносни стоки — от водката и цигарите до вибраторите и презервативите.
Жестоката и безкомпромисна конкуренция предизвика и следващата стъпка, каквато стана класическият рекет в руско национално изпълнение.
Главното бе, че всички постъпки на Гурам, който влагаше парите си и извличаше повече от приличен доход, изглеждаха ако не абсолютно законни, то на ръба, не повече. В неговите работи имаше определен ред и властта, в лицето на данъчни и наказателни органи, не можеше да има претенции. А като цяло властта бе готова да се прехранва от ръчицата на Гурам, стига да не обеднее хазната му.
Понякога се налагаше да прави и по-сериозни услуги. Новородената демокрация изискваше собствена защита и средства за по-нататъшния си разцвет и за периодичната предизборна борба, като от своя страна гарантираше ред, спокойствие и засега относителна независимост от закона.
Пристигането в Москва на двете момчета на сестра му, която бе предала Богу дух през миналата студена тбилиска зима, сякаш събуди у Гурам отдавна изстинали роднински чувства. Той помогна на момчетата да се настанят на първо време, но смяташе, че са длъжни сами да посвикнат с новите условия на живот, както той преди трийсет години, а после щеше малко по малко да ги включва в работата си. Но първото условие, което постави пред по-големия, Михаил, бе пълното подчинение и също такова абсолютно мълчание. Ашот, вторият, според него бе още момче, макар да бе усетил прекалено рано вкуса към жените, но можеш ли да избягаш от тази съблазън! И никъде никакво споменаване за роднинските им отношения: име се печели с работа. И разбира се — предпазливост, предпазливост и още веднъж предпазливост.
Затова бе крайно раздразнен, че и нещо повече, когато научи от помощника си Мкъртич какво са надробили сополанковците. Не стига, че загазили в история, която вече мирише не само на съд и затвор, но и на нещо повече. Не попитаха, не поискаха съвет — сами решили, подлеците! А нали мъдрият Мкъртич веднъж го предупреди, че Мишка си играе с наркотици и може да стане неуправляем. Изпусна племенника, да го вземат дяволите!…
Гурам направи и още една грешка, май непростима. Като видя заложничката, която търкулнаха от одеялото пред краката му, като робиня пред султан, не можа да се сдържи. Тази жена с огромни очи, разкошна гръд и бедра му се стори прекалено безпомощна и обидена. Ах, каква жена! В края на краищата заради нея можеше да пожертва дори откупа от някакъв си половин милион долара само да я има винаги подръка… заради такова пищно и изкусително тяло.
Гурам можеше да купи всяка жена, кой ще му откаже, стига да посочи с пръст. А тази, хем разбира жалкото си и безизходно положение, но пак продължава да се опъва вяло, като неволно се оголва и още повече възбужда желанието му.
Гурам се усмихна на палавите си мисли и направо тук, на килима в собствения си кабинет, пред очите на Мкъртич, който докара заложничката от Баковка, постъпи като истински джигит със законната си плячка. И я защити, и се възнагради. Жената поплака, но повече не се съпротивлява. И правилно направи — пищната блондинка трябва да покорява със спокойствието си мъжа.