След като се насити, Гурам нареди да му я оставят в кабинета. И спешно изпрати свои пратеници на два адреса в Москва. Трябваше да научат за убития старец, за когото Лариса бе казала на Мкъртич, и за нейния изчезнал мъж, негодника Вадим Богданов. Гурам ще има друг разговор с него, когато го намерят. Изпод земята ще го намерят. Още никой не го е измамвал!
А договорът им изглеждаше прост и безопасен — Вадим представи всичко като обикновена семейна работа. Гурам даваше двама от своите хора, за да проведат няколко примитивни операции, без да докоснат някого дори с пръст, само трябваше да си държат езика зад зъбите. Вадим гарантираше най-пълна безопасност и точно това го накара да довери работата на племенниците си…
Гурам познаваше Богданов. Запознаха ги преди една година във фоайето на театъра по време на антракта в бюфета. Вадим откриваше нова фирма и искаше да има подходяща охрана и поддръжка. Работата му миришеше на милиарди, затова Гурам се съгласи да се срещнат. Посредник им беше известният колекционер Виталий Бай, който бе живял дълго зад граница и бе усвоил порядките — Гурам скоро го разбра. Както и че с Бай и с подопечните му също може да има работа. Впрочем последната уговорка с Вадим не беше изключение. Гурам дори не заговори на тази тема с Бай — вярваше на Вадим, защото през цялото време не го бе подвел или измамил нито веднъж. А и хонорарът бе съвсем подходящ. Подведе го собствената му доверчивост, дявол да ги вземе всички до един!
Какъв негодник! Не пожали собствената си жена, такава красавица им пробута! Хубаво ги баламоса, дори свръхпредпазливият Мкъртич повярва, а той е печен, трудно ще го преметнеш. Има четири присъди, излежал ги е докрай, истински „авторитет“ е, вижда човека като на рентген. Пък и той се заблуди. Сигурно затова сега е сърдит.
Или също хареса тая жена? Има вкус…
Най-сетне се раздадоха дългоочакваните позвънявания. Пратениците започнаха да докладват и от всяка вест на Гурам му се струваше, че полудява от гняв и безпомощност да промени нещо.
Старецът наистина е убит и ограбен, а в апартамента сигурно има милиционерска засада. У Богданов е много по-зле: него, естествено, никъде го няма — нито вкъщи, нито в офиса в Чертаново. Но според сведенията, събрани зрънце по зрънце в двора на проспект „Комсомолски“, най-страшното е, че през нощта в дома на Богданов е имало стрелба, а сутринта ченгетата изнесли от двора трупа на единия нападател. Всичко сочеше, че племенниците му са изгорели окончателно.
Като си изясни всичко докрай, Гурам се развилия. Счупи старинната и много скъпа китайска порцеланова ваза, която красеше стълбата към втория етаж, строши на парчета красивия телефонен апарат. Само Мкъртич можеше да го усмири. Рече: върви, върви при тази кучка! Тя е изпратила момчетата в Москва! Тя е виновна за нещастието ни! Иди и се освободи от стреса! Ето така му каза…
Гурам не влезе, а нахълта в стаята, където държаха Лариса. Хвърли се върху нея като див звяр, разкъса цялата й дреха и започна да я бие ожесточено. Тази гадна твар, която стана причина за нещастието му. Би я, докато тя не се задави в собствения си вик. След това се хвърли да я насилва яростно, като забиваше в нея цялата си животинска злоба…
А после я изблъска с погнуса от себе си, стана и извика Мкъртич. Каза, че им дава жената, но трябва да я оставят жива, за да я покажат на мъжа й, когато го намерят и го докарат тук за произнасяне на присъдата му.
После размисли и разбра, че напразно го е заслепила злобата, когато научи, че ченгетата са убили единия му племенник, а другия сигурно са го закопчали. Не се знае кой от двамата е останал жив, ще може ли да се противопостави на тези гадове и да не развърже езика си… А на това отгоре и тази кучка, от която няма да има повече полза, а само ще бъдат в опасност. „Така да се случи… — мислеше объркано и със закъсняло съжаление, — така да ме притиснат, че по неволя се налага да се «мокря»!… Но друг изход също няма, ще трябва да премахне жената, и то по-скоро. Пази Боже, ако тия ченгета намерят следи, няма отърваване. Добре поне, че час-два не са от значение, а за когото не е стигнала, може да се обиди. Никога не бива да обижда своите, пък и няма какво да жалят сега жената, вече не е нужна. Да свършват, а после в реката… във вира…“ Гурам даде сурово нареждане на Мкъртич и забеляза, че лицето му, обикновено мрачно, сега бе като залято с масло. Нима една жена е достатъчна за сладка умора и леност в очите дори у такъв ястреб, като Мкъртич?