Точно тогава задрънча телефонният апарат, който Мкъртич бе успял да сложи на мястото на строшения. Гурам вдигна слушалката и чу запъхтян, задъхващ се глас, не можа веднага да съобрази, че е началникът на районната милиция. Неизвестно защо не се обърна по име към Гурам.
— Слушай внимателно… идат при теб… за теб… Крий веднага всичко… — И връзката прекъсна.
Още няколко секунди смаяният Гурам държа слушалката в ръка и я оглежда безсмислено, сякаш не знаеше какво точно да прави… Но видя въпросителния и тревожен поглед на Мкъртич и избухна, хвърли слушалката и ревна:
— Какво чакаш! Бързо жената в колата и… където искаш! Махай се от очите ми! Веднага! Вашта…! Всички тук!
Мкъртич сякаш не разбираше и не знаеше какво се иска от него. Интересно защо е това бързане. Къде да тичат, къде да бягат? И какво общо има хубавицата?
Но Гурам се нахвърли с юмруци и Мкъртич най-сетне разбра, че наистина е станало нещо ужасно, иначе защо ще беснее господарят! И той се втурна към мазето, където момчетата така славно се забавляваха със случайно подхвърлената забележителна жена в постния им живот — защото господарят бе строг…
— Кога ще звъниш на Меркулов? — попита Грязнов.
— От първия телефонен автомат — отвърна машинално Турецки и погледна през прозореца на жигулата отлитащите къщи на селото.
— Ама си чуден! — промърмори Слава и извади радиотелефона. — Ето…
Турецки го погледна недоумяващо, усмихна се и се плесна по челото:
— Съвсем съм откачил… Ами да, трябва да се лекувам, нали? Володя, спри за малко. — Когато Акимов спря до канавката, строго и безпрекословно нареди на Ашот: — Стой мирно, ясно? Слава, излез.
Те се отдалечиха на няколко крачки от колата — правилно предположиха, че изобщо не е задължително арменецът да чуе за какво ще говорят с шефовете си и да разкриват по-нататъшните си планове. Турецки избра домашния номер на Меркулов. Той се обади веднага, сякаш е стоял до телефона.
— Добро утро, шефе — започна Саша с предразполагащ глас. — Обаждам се от улицата. Може ли да докладвам?
— Саша, какво ти става? — Досадният глас на Меркулов издаде вълнението му. — Не можеше ли по-рано да звъннеш? Това не ти е детска градина! Направо се побърках от чакане!
— Алексей Василиевич Зименков, нашият смел следовател, не ти ли се обади? Колко жалко, толкова го молих, толкова се унижавах…
— Стига преструвки! Обади се, естествено, но неговият доклад е интерпретация, така да се каже, а аз искам подробностите. Докладвай по-бързо, сигурно от три часа удържам гнева на Шура заради теб и твоя риж приятел, а няма никакви известия! Най-накрая трябва да имате съвест! Никаква почит към старшите, ни най-малко уважение към длъжността и чина им!… И какво успяхте да забъркате?
Константин Дмитриевич обичаше да им набива обръчите и досадният му глас щеше да ги подразни, ако не знаеха, че причината за меркуловската отегчителност е напълно искрената му загриженост за тях, безпътните гамени, макар момчетата полковници Турецки и Грязнов да бяха с прошарени коси.
— Ама че самодейност! Ще ми правят нощни похождения! Казаци-разбойници… Толкова ли нямаме оперативни работници, че старши следователят по особено важни дела на Главна прокуратура смята за необходимо лично да следи нощем крадците из къщите? Как ще заповядаш да разбирам идиотската ти инициатива? Чакай, засега рижият ти приятел не се е обадил, но знам, че е до теб и слуша! Ще намеря време и за него! Не чувам възражения! Да не би да съм прав?
Турецки държеше слушалката настрани от ухото си и затова и двамата чуваха обширния монолог, споглеждаха се и се подсмихваха. Приемаха изцяло упреците на Меркулов и вътрешно разбираха причината за вълнението му.
Накрая Саша реши, че Костя е имал повече от достатъчно време за своята присъда и трябва да му отнемат думата. Той прекъсна началника си без капка учтивост и почтителност, за да докладва сбито за всички извършени действия, като не се лиши от удоволствието да започне с вкусните кюфтета, специално приготвени за него от Нина Галактионовна. Отначало Костя слушаше и сумтеше, чуваше се прекрасно, но когато стигнаха до същността, Меркулов замълча и не задаваше излишни въпроси. Вече знаеше по-голяма част от случилото се, Зименков не ги подведе, изпълни личната молба на Турецки и донякъде отклони удара от Саша, а на Костя даде възможност да обмисли по-добре и да бъде готов да вземе единствено правилното решение. Когато Саша завърши доклада, изказа съображенията си по плана за по-нататъшни действия и замълча в очакване на ответната реакция, Меркулов само попита откъде се обаждат.