— Този Гурам не е лесен — рече той. — Отдавна го дебна, гада, но се измъква от мрежата. Той е умен и предпазлив. Дори да сбърка, грешката е толкова незначителна, че нашата прокуратура дори не желае да обърне внимание. Освен това — той се наведе към Саша — имам съвсем точно подозрение, че някой, също тъй печен и делови — и посочи с очи нагоре, — го пази добре от нас.
Никита поразтри с длани почти голото си теме, хвана яката си брадичка с цяла шепа като Мефистофел и отметна главата си върху облегалката.
Помълчаха.
— И той ме познава… Слушай, Саша. — Стана така, че веднага преминаха на „ти“, без да се уговарят. Първо, бяха почти връстници и, второ, отиваха заедно на опасно място, не е време за етикет и условности. — Ако заложничката се окаже у тях, както твърди този твой рекетьор обирджия на апартаменти, работата на Гурам може да стане сериозна. При всички случаи, дори да я черпи с чай и ягодов конфитюр. Ако пък излезе, че има пръст в убийството на таткото на дамата, тогава го чакат дълги години затвор. Или — куршум в челото. Не може да не го разбира. Тогава… какво?
— Е? — подкани го Саша, преди да е съобразил.
— Ще направи всичко, ако още не го е направил, за да докаже, че няма никакво отношение към нея, не я е виждал, не я познава и дори не се сеща. Какви са изводите? — Никита продължаваше да разсъждава сякаш със себе си. — Знам къде е къщата му. Точно над река Уча. И мястото е красиво, и къщата е превъзходна, и оградата, и охраната и дори има къде да се скрие трупът: реката е дълга. Познавам и началника на милицията във Фрязинск. Искам да мисля, че още не знае плановете ни, но и нищо не е изключено: у нас, в областното управление, няма само ангели. Имали сме фалове, а още не сме открили следите. Не можем. Но според мен не искаме. Такива ми ти работи. Затова, повтарям, не е изключено — трябва да се готвим за по-лошия вариант — да са им звъннали и да са ги предупредили. Не можеш да събереш моите момчета незабелязано, още повече в събота. Ясно е, че не отиват на пикник. Затова може да не намерим заложничката. Но следите са ваша работа, вие с Грязнов сте специалистите. Предлагам следното. Момчетата веднага да обкръжат така, че муха да не прехвръкне. По мои разчети в дома на Гурам има към петнайсет мутри. Но пред моите са чували. Стига само от глупост да не започнат да стрелят… А ние най-напред ще се отбием при Малахов. Трябва да го вземем с нас. Много искам да видя физиономията му, когато започнем да тарашим Гурам. Абсолютно съм сигурен — негово приятелче е. Но ще действаме като по ноти. Имам едно силно подозрение, но не искам да споделям предварително. — И Никита замълча, загледан през прозореца. — Виждал ли си жената? — попита изведнъж.
— Видях портрета й на стената в нейния апартамент, където хванахме арменците. Много ефектна блондинка. Защо?
— Жалко… — въздъхна Никита. — Просто не си виждал този Гурам, а аз знам как му пламват очите, като види хубава мадама… Хайде стига, с нас има лекар. Помислих, че тази измет е способна на всичко…
— Тогава още по-зле за него.
— За нея е по-зле — свъси вежди Емеляненко. — Ако още е жива. Няма какво да говорим за Гурам. Но все пак къде се е дянал нейният благоверен?
— Търсим го — късо и недоволно отговори Турецки.
— Може да не го намерите…
— Защо пък?
— Колко време мина от започването на историята?
— След час тъкмо ще станат две денонощия от убийството. Предполагаемото. Още не съм видял заключението на експерта.
— Мислиш ли, че този Богданов, блестящо планирал операцията си и изпързалял дори такъв хитряга като Гурам, стои някъде и чака да се затегне примката около шията му? Своята или на Гурам примка? Та те не прощават такова нещо, повярвай ми, и заплахите им не са празен звук. — Никита пак въздъхна. — Според мен вече сте закъснели, братлета. Сегашното ОНД или бившето съюзно пространство е толкова голямо и обширно, че е най-приятно да се изгубиш в просторите му. Една нощ с влака в коя да е посока, а със самолет само час, и вече си зад граница. Далеч от нашите лапи. В днешно време, разбираш ли? Ако бях на негово място и аз щях да постъпя така. Първо проверете самолетните каси, момчета…
— Имаш право.
Наистина, кой може да възрази срещу желязната логика на опитния оперативен работник? И вчера говориха за това, и Полунин, ако не е пуснал покрай ушите си указанието на Романова още там, в апартамента на убития старец, трябваше от сутринта да се заеме най-напред с този въпрос. Нали засега подозренията падаха върху Вадим Богданов. Трябва да се размножи снимката му, но откъде да я вземат? От собствения му дом? Но там имахме съвсем други грижи и работи… Подозренията още не са доказателство. А трябва да се докаже дали е убил или не. Като начало — да дочакат резултатите от съдебномедицинската експертиза…