— Щях да го забравя, а каква акция ще е без пистолет… — задъхано започна да оправдава бягството си в кабинета, макар никой да не бе му казал думичка по този повод. Гузен негонен бяга.
Турецки забеляза само гнусливия мимолетен поглед на Никита.
Малахов се държеше неспокойно в колата, въртеше се и около него се носеше неприятна миризма на влага и спарено. Сякаш е влизал в стар изоставен зимник. А за да прикрие някак безпокойството и уплахата си, започна да се интересува живо от обзавеждането на милиционерския форд, който до ден-днешен не бил виждал, да не говорим пък че не се е возил.
— А това за какво е? Ами това?… — И като изслушваше максимално пестеливите и не много ясни отговори на Никита — нали ставаше дума за най-сложна техника! — майорът клатеше ту възхитено, ту осъдително оплешивяващата си глава със зализани потни кичури. — Браво бе! Измислили го мръсните капиталисти! Кога ще ги стигнем! — редеше в този дух и си вееше с фуражката, по която се виждаха петна от пот. Но очите му крадливо се местеха от Турецки на Емеляненко и обратно.
Стигнаха бързо до шикозната къща или по-точно — триетажната вила на Ованесов. Тя бе построена от модерните сега червени тухли и се намираше малко встрани, почти до самия бряг на малка река. Пътят до нея бе не просто хубав, а отличен. Изглежда, родната държава нищо не е жалила за новите си предприемачи: подобно шосе би струвало не просто стотици милиони днешни пари, а много повече. Но кой ще хвърли лични средства? Само държавата може. Шосето, препускащо през гъстата горичка, приличаше на препречените с катаджийските бариери пътища, които водят към вилите на верните народни слуги — било в предишните времена, било в ново време. Зад малкото пролуки в гъсталака се виждаше, че в далечината също се издигат подобни къщи — областните и районните власти бяха раздали това луксозно място за индивидуално строителство. Защо да не се строи? Естествено, стига да падаха големи пари.
Изведнъж Малахов изрече тази мисъл с уважителен глас и особена важност. В неговия живот вероятно най-важно значение имаше понятието „големи пари“. Но в този момент сигурно го безпокоеше друго — издаваха го неспокойните и смутени очички.
На банкета преди последния завой, след който започваше пътят към къщата, чакаше празна газка. Малахов машинално се обърна, когато минаха покрай нея и някак крадливо я погледна. И отново по устните на Никита плъзна едва доловима усмивка.
Спряха пред плътна желязна врата, боядисана наскоро в отровнозелено. От двете й страни започваше висока ограда от бетонни панели. Пръв слезе от колата Никита и се огледа. Съвсем близо до оградата растяха дървета и гъсти храсти.
Като не забеляза нищо, Емеляненко кимна одобрително: браво. На площадката спряха закритият микробус и жигулата. Грязнов пушеше и тръскаше небрежно пепелта през отворения прозорец. Турецки отиде при него и попита тихо:
— Къде дяна Ашот и Володка?
— Преместих ги в микробуса, там е по-сигурно. Всичко става…
— Кой е този? — бавно попита Малахов и подозрително се втренчи в Грязнов.
— Детектив. Той е с мен — отговори кратко Турецки.
Малахов кимна неопределено и веднага се поинтересува:
— Къде е групата ви?
— В микробуса — отвърна Никита вместо Саша. — Чака указания. Като потрябват, ще ги извикаме. Хайде, към вратата на тази крепост. Какво ни учи онзи цар? Малахов, грешиш, че не се интересуваш, мъдър е бил бащицата цар. И е казвал така: „Да изпреварваш във всичко и всячески да дириш как да обориш неприятеля.“ Схвана ли, Малахов? — И продължи след мълчаливото му кимване: — Ти тук си официалната власт, ти трябва да позвъниш. Нали знаеш къде е звънецът? Ей там, на стълба!
Сега и Турецки се усмихна, като гледаше Никита, и си спомни. Някой разказваше, може да беше Грязнов, че Емеляненко постъпил в Управлението за борба с организираната престъпност от морските спецчасти. Уволнил се или по собствено желание, или не се спогодил с новия си началник — у нас никой не обича непокорните, но фактът си е факт, там мъжете са страшни, не признават никакви церемонии. Точно това, от което днес имаме нужда.
Няколкото продължителни позвънявания останаха без отговор и това успокои донякъде нервничещия Малахов: стопанинът наистина го няма, защото в милицията нямаше време да изяснява кой се обажда. Но изведнъж портата се отвори бавно и със скърцане.
Когато по-късно беззвучно отминаха вратата, Турецки разбра, че тази порта сигурно се използва рядко. В обширния асфалтиран двор е влизано само с коли, и тук, зад оградата имаше няколко. Всичките вносни, най-вече немски — мерцедеси и беемвета.