Мислите му се прехвърлиха на Лариса. Не успяха да я махнат, мерзавците. Но той е още по-виновен: да не беше се бавил да утешава похотта си, а веднага да я бяха премахнали, та и следа да не остане. А сега цялата му надежда е Мкъртич да е ударил хубава инжекция. Едва ли ще дойде на себе си, пък ако оживее, няма скоро да се стабилизира. А без нея кой ще докаже, че той, Гурам, се е нахвърлил върху жената като пубертетче? Ще попитат кой я е измъчвал! Кой, кой, сигурно Гоги. Всички ще потвърдят. А къде е този Гоги? Къде, лежи убит на улицата. Гурам видя как този подлец извади пистолет. Защо?! А после горкото момче падна подкосено… Защо ти беше оръжието, идиот! Когато той падна, Гурам разбра: жив човек не пада така. Само умрял, дано Господ прости душата му и го приеме… Затова пък мъртвите не могат да възразяват или да се оправдават. Нека сега полковникът да се оправдава пред началника си: защо гръмна човека? Нека да го поразкарват по разни проверки…
Друго е лошо — съдът е далеч, а този полковник иска да влезе тук. Не можеш се измъкна току-така от неговите железни лапи. Ще трябва да включи най-големите си връзки. И да не нервничи, да не прави грешки. Този полковник прави грешки, стреля по хората…
Идат… Гурам пое дълбоко въздух, издиша рязко, със стон, затътри крак надолу, сякаш е грохнал старец, когото някакви лоши и зли хора са дошли да обидят.
Срещнаха се до широко отворената врата. През не толкова дългия си, но наситен със събития живот Турецки бе виждал всякакви опасни престъпници. Грохнал и мирен виждаше за първи път. Но това бе само на пръв поглед. Както му се стори, Гурам се опитваше да играе няколко роли едновременно, като обърква външните им характеристики. Ето сега е немощен, слаб и висок старец. А сега в движенията му пролича тигърска сила. Преднамерена сгърбеност и едновременно с това достатъчно тренирани плещи. От една страна — някакъв пенсионерът бившите бачкатори, с обикновено и донякъде приятно лице, с изсечени добри бръчки. И веднага в долната част на лицето току се прокрадне някоя хищна вълча муцуна. Странно лице, сякаш скроено от две други с напълно противоположни характери. Саша видя и друго: при Гурам изражението на дядото от приказките не е главното, главното е на вълка. Човек с две лица, но само който се е сблъсквал с Ованесов отблизо знае какво струват взети заедно. Както казва Никита — този е гъвкав като змиорка и опасен като тигър. Турецки си спомни едно название, подходящо за този непознат звяр: баракуда, морска щука, нищо повече.
Гурам като че ли не проявяваше много интерес към дошлите да го безпокоят. Покани ги просто и по домашному в гостната и като пъшкаше, премести до огромната полирана кръгла маса в центъра на стаята няколко дълбоки удобни кресла. Седна и с бавен гостоприемен жест предложи на останалите да се настанят.
Турецки размени поглед с Никита, представи се, без да сяда, сложи на масата пред стопанина служебното си удостоверение и заповедта за обиск и задържане. После представи Емеляненко и останалите членове на оперативно-следствената група без медицинския експерт, който в момента свестява жертвата на отвличането и насилието. Там е и подполковник Грязнов, на когото началникът на МУР лично поръча да се заеме с делото за отвличане на човек и лишаването му от свобода, съпроводено с причиняване на физически страдания.
Гурам почти не реагира, само от време на време въздъхваше с дълбока мъка: сякаш искаше да покаже с целия си вид как страда нежната му и добра душа. Седеше с ниско наведена глава и лицето му не се виждаше. Но Саша забеляза как според речта се напрягаше дори шията му — в никакъв случай старческа, по-скоро това бе врат на разплоден бик.
Турецки говореше спокойно, Ованесов слушаше също тъй мрачно и спокойно, без възмущение и прекъсвания. Тази почти идилична картина на запознанство нарушаваше единствено Малахов. Той пъшкаше и се въртеше на стола си — креслото му бе тясно. Но ето че Гурам полека повдигна глава към майора и Малахов веднага притихна и клюмна. Свидетелите не пожелаха да седнат на предложените столове и бяха замрели до вратата, наблюдавайки изплашено какво става. Ако не беше този случай, възрастната двойка градинари нямаше да пристъпи подобен дом до края на дните си. „Ех, как живеят богатите! — ето какво се четеше в очите им. — Пък на вид съвсем обикновени. Какво ли не става по света!…“