Вече видяха и покойника, завит с найлонова покривка, и нещастната светлокоса красива жена, с която са се гаврили живеещите в този богат дом арменци, както им каза докторът.
Като доизслуша Турецки и се запозна със заповедта, подписана не от кого да е, а лично от главния прокурор на Русия — гледай на какво равнище са сегашните дела! — Гурам сви обречено и уморено рамене и размаха встрани тежките си, уж отрудени ръце: какви възражения можем да имаме срещу закона? Щом сте дошли, значи така трябва. Вървете и си вършете своята работа, няма тайни в дома ми — гледайте, търсете, пишете…
Приблизително така прозвуча тихият му дрезгав монолог.
В това време момчетата на Емеляненко събраха всичката прислуга и охраната в обширната гостна. И всички бяха здравеняци, с изключение на едного — възрастен човек с неприятна външност, облечен с прост износен костюм. Всички си приличаха учудващо и в лицата, и в дрехите — дънки и къси кожени якета с множество ципове, златни верижки на вратовете и скъпи часовници на лявата китка. И още нещо, имаха мрачни и ожесточени погледи.
— И последното — рече Турецки. — Моля да говорите на руски. Всички го знаете добре. Разговори и всякакви съвети на арменски моментално ще бъдат пресичани, а нарушителите — изолирани. В интерес на работата. Разбрахте ли? — Без да чака отговор, рязко отсече: — Значи сте съгласни. Като начало е много добре. Моля оперативно-следствената група да пристъпи към изпълнение на задълженията си. Ключовете от помещенията! — Той протегна ръка към Гурам.
— Няма нужда — презрително изрече Гурам, но се сепна веднага и добави смирено: — Всички са отключени. Ако има заключени, кажи да отворим.
Гурам премина на „ти“ — това бе нещо ново. До последната минута на „вие“, вежлив. Но защо?
— Моля на „вие“ — строго забеляза Турецки.
— Извинете — със същия тон отговори Гурам.
Изведоха пазачите и обслужващия персонал в съседната стая, следователят се посъветва набързо с Турецки и лично започна да ги разпитва и обискирва един по един. Оперативните работници започнаха тараш из цялата къща заедно с момчетата на Емеляненко. В гостната останаха само стопанинът, Турецки, Емеляненко и един от неговите бойци за връзка.
— Мога ли да се обадя на адвоката си? — поиска неочаквано Гурам.
— Ще имате време — намеси се най-сетне Никита. — А засега ще ти се наложи да отговаряш сам на нашите въпроси, без чужда помощ. — Емеляненко натърти на „ти“. — Имаме много въпроси. И предупреждавам: въпросите ще са преки и лоши за теб. Но ще трябва да отговаряш. Лично ти гарантирам. Здравата си загазил, Гурам. Дълго чаках този момент. Търпеливо. И ти знаеш. Затова не се преструвай и не се прави на немощен старец, аз те познавам. Ти ме познаваш. За твое успокоение — имай предвид при опит за бягство… Ти си знаеш, не си го чул от мен, ясно? Казах всичко. Саша, започвай. И попитай кога ще започне да порти Малахов: веднага или малко ще попротака с надеждата, че приятелят му ще успее по някакъв начин да позвъни на неговите хора. Няма да може, Гурам, моите хора няма да го изпуснат от очи, лошо му се пише, ако опита. Той и тъй я загази, когато ти се обади днес. Можеш да не отговаряш, чухме с ушите си…
— Какво да отговарям? — започна изведнъж Гурам философски и се изтегна в креслото. — Нищо не възразявам, не съм виждал никакви жени и не държа вкъщи. Може момчетата да са си поиграли с някоя курва, но то си е тяхна работа, нямам отношение към тях. Това е. Останалото ще говоря в присъствието на адвокат.
— Ти се шегуваш — засмя се Никита. Турецки не би искал подобен смях да прозвучи по негов адрес.
— Не се шегувам — прекъсна го мрачно Гурам.
— Твоя работа — кимна Никита и се обърна към един свой войник: — Игор, дай белезниците.
Гурам скочи, но Никита и Игор се оказаха по-сръчни: само миг и върху ръцете му щракнаха железните гривни. Един кратък тласък в гърдите и Гурам се строполи в креслото. Никита го заплаши с пръст:
— Да не даваш повече воля на ръцете си. Игор, доведи тука племенника. Сега ще започнем да развързваме езика на този стар пръч.
Гурам ръмжеше от ярост и размахваше окованите си ръце под носа, но не можеше да стане от креслото: срещу него бе застанал в хубава стойка Никита, чийто вид показваше, че такива не му минават. Оставаше му само да беснее от нетърпима злоба.