Сега този гад ще доведе племенника му! Кого? Ако е Ашот, всичко е загубено! Момчето няма да издържи изтезанията! А Миша? Ох, сигурно още по-лошо…
Точно тогава една ужасна мисъл проблесна в главата му като мълния: щом тия ченгета дотърчаха, значи племенникът, който е останал жив, го е продал на криминалната! Ето каква е работата, а той си напрягаше мозъка да гадае. Кой от двамата е такъв неблагодарен мерзавец?… Кой знае защо този въпрос стана за Гурам най-важният в живота му. Кого да проклина? За кого ще е смъртната му присъда?
Като насън видя как двамина въвеждат в стаята… Ашот. До последния момент беше уверен кой знае защо, че ще доведат Миша: наркотици, слаб човек, изпаднал в зависимост от тях. В края на краищата щеше да е обяснимо. Но защо Ашот? С какво са могли да го изплашат?
— Как можа? — Гурам ревна на арменски и се сепна, като видя как Емеляненко си поема дълбоко въздух: ще последва съкрушителният му удар…
Но Никита се наведе и каза тихо:
— За последен път те предупреждавам: само на руски. Схвана ли?
Гурам кимна мълчаливо, а се усмихна на себе си: ако е слаб човек — не се страхува толкова от удара, колкото от подготовката за удар. Какво е ударът — болка, а когато видиш как замахват с юмрук да те ударят, тогава ти става и страшно… Ами да, а той бе готов да прочете смъртната присъда на момчето. Сигурно му е било много страшно с тия тук. Освен това е видял как са убивали Миша. И ако е виновен, сигурно е виновен много по-малко от Малахов, който получава огромни пари, за да ме държи постоянно в течение на обстановката. Всички правят само едно: смучат от него, а няма никаква реална защита, като днес. Не трябваше да идва тук, а в Москва, за адвоката. Но какво искаш от тия идиоти, които се тревожат само за собствената си кожа?
Умен е този Емеляненко, усети що за човек е Малахов. Как няма да го разкрие, като на физиономията му пише, че е плужек и нищожество. За съжаление не бива да го дава сега на полковника: много знае.
Сложиха Ашот да седне от другата страна на масата. Той също бе с белезници и точно това обстоятелство изведнъж примири чичото с племенника-предател.
Следователят, който дойде с Емеляненко, се видя на Гурам много млад, въпреки високия си пост — малко ли натегачи има, всякаква измет! — но излезе много опасен. И заговори така, сякаш Ашот е направил чистосърдечно признание с надеждата за снизхождението на съда към неговата младост. Лъже, Гурам бе сигурен. Просто са успели да сплашат момчето. А може да са го пребили. Ето, едва вървеше, когато го въвеждаха.
Но най го порази съобщението, че Миша не е бил убит, а сам се е хвърлил през прозореца, което потвърждаваха и протоколите, съставени в Москва. Но може ли изобщо да се вярва? Сигурно са изхвърлили човека през прозореца, а после казват: самоубийство… Всичко може да се очаква от тях.
Гурам се обърка, целият му живот се сгромолясваше пред очите му. Не, беше се хванал с ръце и крака за обстоятелствата, които му се стовариха от всички страни, не бива да се поддава, най-напред трябва да спасява мъдрия Мкъртич. Той ще измъкне всички, ако остане на свобода. И тогава всеки ще си получи своето. Малахов трябва веднага да се заеме с това, дори с цената на пикливата си кариера. Само да не се подчини: той знае, че думата на Гурам е закон.
На въпросите на Турецки босът заявяваше твърдо, че не държи вкъщи никакво оръжие. И това си беше истина: оръжието се криеше на съвсем друго място, но милицията няма да го намери. А пистолетите, взети от покойния Гиви, от Серьожа и Гарик, които не успяха да изпълнят заповедта на шефа си, според него бяха дреболия. Момчетата си играят, как да проследиш всички. Като искаш експертиза — моля, никога не е имало пистолети при кражбите. Откъде са го взели? Как да запомни? На който пазар да отидеш и платиш добре, могат и танк да ти продадат… Кой не го знае?
От време на време Емеляненко излизаше от гостната, после се връщаше, поглеждаше мрачно Гурам и той разбираше, сметките на полковника не излизат нито за оръжието, нито за наркотиците, нито с другите сериозни компромати. Единственото лошо нещо е тази жена…
Като се върна за пореден път, Никита повика Турецки до най-отдалечения прозорец, за да не ги чуват разпитваните, и съобщи шепнешком, че Лариса е откарана в реанимацията, и с нея е заминал Акимов. Той ще съобщи, ако има нещо ново.
След него дойде Грязнов. Седна на стола, премести до себе си протокола от разпита на Гурам, прочете го набързо. И по начина, по който го прочете, Гурам усети нова опасност, още повече че не познаваше човека.