— Александър Борисович — извика на Турецки, — някои неща тук ще помогнат за уточняване на събитията. Един от местните „герои“ си призна, че е участвал в насилието, но жената се озовала в мазето вече пребита и изнасилена. От собственика. Така е написано в протокола. Нужна ли е очна ставка?
— Не се съмняваме — отбеляза Емеляненко. Той дойде до масата, наклони се над Гурам и рече с усмивка: — Съвсем я закъса, мерзавецо. Ще те съдят за групово изнасилване с причиняване на тежки телесни повреди. А за изнасилване, извършено от особено опасен рецидивист и довело до тежки последствия, се полага смъртно наказание. Как ти се струва? По сто и седемнайсети член, алинея четири. Свършено е с твоето лидерство: утре цялата Бутирка ще разбере с кой член влизаш. А към него ще прибавим и сто двайсет и шести (прим) и сто четирийсет и осми. За доокомплектоване.
Реакцията бе неочаквана. Сякаш нещо подхвърли Гурам в креслото, тялото му се изви, строполи се на пода и започна да се тресе от конвулсии, ревеше и си удряше тила о пода. По устните му се появи пяна.
Емеляненко потропа спокойно по килима с тока на обувката и рече:
— Стари номера. Симулиране на епилепсия. Няма да мине, Гурам. Стига циркове, че ще повикам доктора да ти удари едно успокоително в задника. Като гледам килима ти — хубав, дебел, до утре да си удряш главата — няма да те заболи, само вдигаш шум… Игор, помогни му да се изправи.
Игор тръгна към Гурам и със силен удар зад врата го върна в креслото. Той се отпусна като чувал с картофи.
— Значи си спомни, че в затвора не обичат насилниците? — обади се Грязнов. — Никак не обичат вашего брата, ще ти пръснат задника… Нещо да възразиш? Колеги — Слава стана, — минах из цялата къща и смятам, че този катил няма да държи в дупката си компромат срещу себе си. Намерихме още един пистолет и пакет наркотик, и какво? Но аз надникнах в гаража му, там е много по-интересно.
— Сега ще отидем заедно — рече Турецки. — Ставайте, Ованесов. — Мога да ви предоставя последен шанс. — Той огледа присъстващите. — Не може да не разбирате, че щом сме дошли тук, няма да си тръгнем, преди да прекопаем целия район в буквалния смисъл на думата. И ще намерим.
Гурам помълча, дишането му бе хриптящо, и изведнъж започна със странна надежда в гласа:
— Сто и седемнайсети ще ми махнете ли?
Никита прихна искрено.
— А, ето от какво се страхуваш! Да, голям позор за белите ти коси…
— Ованесов, трябва сам да знаете, че въпросът за този член от Наказателния закон е в ръцете на потърпевшата и на съда — обясни спокойно Турецки. — Щом заговорихте и започнахте пазарлъците, ви съветвам да си спомните всичко за публичния дом, за който нееднократно споменават братята Гарибян, зафиксирано е в протокола.
Гурам огледа дълго и печално племенника си, седнал срещу него оклюман, на тази маса, която доскоро бе така богата и гостоприемна. Тук са се произнасяли красиви тостове. Чувстваше, че ще направи непоправима грешка, но сякаш подтикван от самия дявол, пророни изморено:
— Попитайте вашия Малахов…
Турецки и Емеляненко моментално се спогледаха, а Никита излезе бързо от стаята.
— Ще го попитаме — рече след него Турецки. — А вие с какво ще започнете?
Гурам сякаш се опомни.
— Търсете. Само че няма нищо.
— Добре — съгласи се Турецки, макар всичко в него да закипя от непреодолимото желание да удари този мерзавец по муцуната. — Но това е последната ви дума. И възможност — да облекчите участта си. А като намерим, ще изгърмите и по сто и седемнайсети, алинея четири, който толкова не ви харесва. Станете. Игор, помогнете на гражданина. Слава, дръж Ашот отделно.
Цялата група се зае да обискира гаража и стопанските постройки в двора. Фактически сега там се намираха всички, които бяха в стаята, без Турецки и Грязнов. Те седяха в гостната и внимателно се запознаваха с протокола от разпитите. Цяла планина от документи. Саша четеше и предаваше листовете на Грязнов. От време на време си разменяха впечатления.
— Засега дреболии — въздишаше Слава и отместваше следващия лист.
— Да, само един изплю камъчето… Странно. А какво представлява този Мкъртич Погосов?
— Доверено лице. Дясна ръка. Струва ми се, че точно той влияе така на отговорите. Виж, Саша, нито един път не споменаха Богданов. Не сме го виждали, не го познаваме. Нали Ашот нямаше причина да лъже. На него повече вярвам. Просто затънахме в това дело. Като в блато.