— Безсънната нощ ти влияе — засмя се Турецки. — Признавам си, че имаше моменти, когато ми идеше да зарежа всичко и да ги изпратя в ареста, а аз да се наспя едно хубаво и да ми се избистри мозъкът.
— Какво каза Гурам за признанията на Ашот? — пак попита Грязнов след няколко минути.
— Че лъжел. Но го каза вяло, като че ли не си вярваше много. Той сега знае само едно: това не е моя инициатива, а на момчетата — ега ти момчета, абсолютни килъри… Било тяхна щуротия. Харесали мадамата. А той — нали чете — ни лук ял, ни лук мирисал. И ми се струва, че този следовател от областната прокуратура — как се казваше? — Поляков, същият, е най-обикновено ухо. Или… Още по-лошо. Нещо като Малахов. С него е ясно, да се занимава кадровата инспекция на Главното управление, а делото ще се наложи да бъде оставено на областната прокуратура. Ако не се намери връзка между убийството на Константиниди и Гурам, няма смисъл да ги свързваме. Само ще си имаш проблеми: твой клиент е… И колата удари. Кой ще поеме щетите? Шура ли?
— Как не!… И колата е на Володка, не е моя — поклати глава Грязнов. — Добре — въздъхна той, — ще изчакаме показанията на Лариса Георгиевна, когато дойде в съзнание. В това отношение съм чист пред съвестта си. Успяхме.
В гостната влезе Игор, беше го изпратил Емеляненко.
— Никита Семьонич — с малко игрив тон започна той — помоли да дойдете в гаража за освидетелстване на намерените там веществени доказателства.
— Какво ти казвах? — сякаш се ядоса Грязнов.
— Е — Турецки разпери ръце, — кой ще възрази? Ти си нашата гордост. — И намигна на Игор. — Тежко му на Гурам, така ли?
— И още питате! — отвърна с насмешка Игор.
— Хубаво се подреди старият хитрец…
Момчетата на Никита здравата бяха изкормили гаража. Изхвърлили на двора всичкия боклук, освободили си фронт за работа и се заловили сериозно със задачата. Под бетонните плочи, с които бе постлан подът, открили цял оръжеен склад. Когато отворили плоските сандъци и експерт-криминалистът започнал да разгръща жълтата промаслена хартия, се смаял. Върху внимателно опакованите автомати „Калашников“, чисто нови, сякаш току-що слезли от конвейера, нямало нито клеймо, нито номер. На нито един от трийсетината намерени.
Емеляненко веднага отгатна. Повъртя един автомат в ръце и каза на събралите се, че всички автомати са сглобени от крадени части. Клеймото и номерът се поставят след термичната обработка на детайлите. Но понеже тези не са обработени по този начин, автоматите са годни за пет, максимум за десет изстрела. С други думи, това, което е нужно на килъра, който оставя оръжието на местопрестъплението.
Някой попита откъде може да са дошли автоматите. Никита повдигна рамене и отговори, че на два пъти е виждал подобни играчки без номер. Правят такива на Ижевския механичен завод. В домашни условия. Майстори…
Пак там, под надигнатите плочи, намериха и сандъци с патрони.
Турецки официално попита Ованесов откъде е това оръжие в гаража му, от кого е получено и за какви цели, и чу изчерпателния отговор: „Не знам.“ Записаха го в протокола. Свидетелите се подписаха.
Емеляненко даде знак на шофьора и той докара покритата газка, в която бойците натовариха сандъците с оръжието.
— Сега се прибавя и член двеста и осемнайсет. Е, ще приключваме ли? — попита Никита.
— Мисля, че за днес стига — отговори Турецки. — Бандата — в ареста. С мен ще дойдат Ованесов. Ашот Гарибян и Погосов… С тях ще имаме особен разговор. Къщата да се заключи и запечата. Благодаря на свидетелите. Никита Семьонич, може ли да използвам телефона ви?
— Заповядайте! — Емеляненко отвори широко ръце.
Събота, 15 юли, вечерта
23.
Романова седеше в кабинета на Меркулов и пиеше боржоми. На кръглата масичка до прозореца имаше вече четири празни бутилки. Денят бе горещ, а вечерта се случи задушна, сякаш се задаваше буря.
Меркулов седеше на бюрото си с подпряно върху разтворените си пръсти лице и мълчаливо слушаше доклада на Турецки. Грязнов пушеше прав до прозореца.
Когато стигнаха до участието и ролята на майор Малахов, Романова наруши дългото мълчание и се намеси.
— Момчета, познавам много добре Емеляненко. Никита няма току-тъй да си измисля или да клепа човека. Той има наш, професионален нюх…