— То какво? — намръщи се Романова.
— Ами това, че щяхме да видим заложничката, когато си видим ушите без огледало.
— Не! Костя, погледни ги само! Нищичко не са разбрали! Негодници! А ти, рижия, приготвяй лиценза си, приготвяй го! Ще има да го търсиш като червените си уши! Колко ми се иска да ги дръпна!…
— Какво ти става? — промърмори Меркулов.
— Жал ми е за глупака — въздъхна тъжно Романова. — Ще оставя всичко и ще се пенсионирам, писна ми, по дяволите. Тогава ще запеете друга песен!
И както става в подобни случаи, всички присъстващи усетиха тъга. Когато си отиват хора като Романова, на първо място ще пострада работата.
Турецки си спомни: когато преди една година Грязнов напусна МУР с помощта на същата Романова и отвори частно бюро, той усети голям дискомфорт в постоянната си работа с хората от криминалната милиция. Сякаш са отрязали нещо от него.
Меркулов също усети сантиментално-буреносното състояние на атмосферата и реши, че е време съвещанието да свърши. Вече е късно, на това отгоре е събота, а детективите не бяха спали повече от денонощие.
— Нека да се разберем накратко за по-нататък. Доколкото ми е известно, в болницата е останал Акимов, нали? Но и той не е спал, както и вие. Грязнов, засега ти имаш грижата за Лариса. Сменяйте се с вашия Акимов, пазете я и двамата, може да помолиш Никита да помогне с хора. Мисля, че сега няма да ви откаже. Починете си в неделя. От понеделник Саша се заема с кантората на Богданов, Министерството на културата и желателно Бай. Последният, ако остане време. Слава, остава да си получиш хонорара, наистина не се знае от кого. Ще имам една лична молба към теб. Като стар приятел. Още при първа възможност, без да чакаш някого, попитай Лариса какво е имало в дома на Ованесов. Тя може както да го прати за дълго в затвора, така и неволно да му намали присъдата. Няма съмнение, че непрекъснато ще ни атакуват за отмяна на мярката за неотклонение. Вече звъниха. Никак няма да е лесно да се противопоставяме. Добре познавате позициите на нашето хуманно ръководство. Това е, господа юристи, бягайте да спите, но и насън ви моля да не забравяте за делото. Шура, разреши ми днес да те откарам. Толкова рядко имам тази възможност. А вие изчезвайте!
Те излязоха от кабинета и се засмяха с глас.
На стълбите, като се огледа и не видя никого наблизо, Слава затворнически се долепи до ухото на Турецки и го попита:
— Спомняш ли си дали говорихме нещо за твоята молба Никита да отдели двама от своите за охрана?
Турецки спря, отметна глава и го огледа от главата до петите.
— Нито дума никому.
— А те откъде знаят? Никита ли се обади?
— Мисля, че просто са се сетили. Ах, артисти! Все пак, Славка, нашите старци си ги бива.
— Къде отиваме? — небрежно попита Грязнов.
— Как къде? Да спим, естествено.
— Много ли ти се спи?
— Ами… Докато бяхме при Костя, в един момент щях да захъркам, но навреме се опомних. Но защо питаш?
— Първо, трябва да идвам в твоя район за колата ми. Нали я оставихме вчера в двора на „Комсомолски“. Ако още не са я откраднали.
— Продължавай, продължавай — поощри го Саша. — Не мисля, че започна този разговор заради колата.
Грязнов си почеса рижото теме и го погледна подозрително.
— Е, добре, така да е… Вземаме колата, отбиваме се за миг у вас, за да се преоблечеш, защото целите воним, и тръгваме към къщи. Ще се обадя на Нинка да приготви масата… И можем да почиваме. Става ли?
— За какво намекваш?
— Аз ли? — Грязнов искрено се изуми. — Само това, което чу. А ти какво помисли, я си признай? Или — за кого?
— Какъв паразит, все ще те отклони от правия път! Хем няма нищо свято, хем иска и другите да се пържат в ада.
— Видя ли с какво е била пълна главата ти през цялото време! — укори го Грязнов. — Пък аз се чудя защо всичко върви по мед и масло… Какъв е проблемът? Сам ли си? Сам. Утре неделя ли е? Естествено, за нас от дъжд на вятър. Някой да те спира? Никой. Ако Костя има нужда от теб, ще те намери, бъди сигурен. Почти година не си виждал Нинка. Да не говорим за останалото. И ще можеш да изясниш някои работи около прословутия Бай. И всичко гратис, разбираш ли. Което в превод от италиански ще рече — безплатно. Въпроси? — както питаше другарят Сухов. Няма въпроси. Но ще платиш таксито, защото нямам нито грош в джоба си. На връщане ще карам аз.