— Собственоръчно го измъкнах от пръстите на вашата медицинска сестра, която се готвеше да счупи връхчето и да напълни спринцовката за инжекцията.
„Нещо съм многословен — помисли като чужд човек, — говоря дълго, а тази медицинска сестра…“ И си спомни абсолютно острата болнична миризма на чая, който му донесе момичето.
— Имате ли някоя младичка сестра? Блондинка, тъничка, с червени обувки… Донесе ми от ваше име чай с курабии, каза…
— Нищо не съм ви изпращала — уплашено го прекъсна дежурната. — И нямаме такава медицинска сестра…
— Ново двайсет! Та тя идва тук два пъти. И сега дойде, за инжекцията. През деня бях говорил с вашия главен лекар, интересувах се от метода на лечение. Той предписа два пъти през нощта да й слагат кардиамин. И аз отговорих, че непременно ще проверя. Какво обидно има за вашето момиче? Не разбирам!
— Боже мой! — Жената събра ръце пред себе си като за молитва. — Повтарям, че нямаме такава медицинска сестра! Не ме ли разбрахте?
— А какво е искала да инжектира на болната? — попита Акимов с недоумение.
— Може да не повярвате, но в ампулата най-вероятно има стрихнин. И ако не сте спрели тази престъпничка, ако не сте измъкнали от ръцете й ампулата, вашата подопечна сега щеше да разговаря с апостол Павел.
— Но откъде се е взела? И защо така свободно се разхождат из вашата болница? Извинете, но това е…
— Утре ще говорим. Сигурно сте забелязали в какви ужасни условия е болницата. Няма пари, персоналът е малко, че и прилични лекарства нямаме. Какво искате, като цялата страна… А! — Тя само махна с ръка.
— Готов съм да разбера трудностите ви, но се съгласете, че изобщо не е задължително да превръщате болницата в хан. Нали имате врата!
— Има — горчиво въздъхна дежурната лекарка, — но няма кого да сложим да пази там… Поне как изглеждаше тази негодница?
— Симпатична, стройна, много е мила, когато се усмихне. Но когато ми се развика, беше като вещица. Не съм я питал как се казва.
— Добре — въздъхна огорчено жената, — какво да правим, вече станало… Засега не вдигайте шум. Пък и тя сигурно вече не е в болницата. Кардиамина ще го сложа лично аз. Не ми се иска да тревожим болните с нощен обиск на помещенията. Затова извинете и огромно благодаря за вашата бдителност, продължете с пазенето си… Както разбирам, след час ще пристигне вашата охрана. И още… — Тя се засмя. — Извинете ме, съвсем се обърках, извинете за нахалството… Имам два сандвича и чай в термоса, да ви донеса ли?
— Много ви благодаря…
— Какво ще благодарите, сигурно цял ден не сте хапнали.
— Горе-долу — усмихна се Акимов и това успокои дежурната. — Дръжте внимателно ампулата — Акимов показа с пръсти как, — приберете я, после ще я вземем, макар върху нея да има отпечатъци сигурно за цяла болница. Но за всеки случай. Не се притеснявайте за мен — сега вече със сигурност няма да заспя.
— А какъв чай ви е донесла? — поинтересува се на тръгване лекарката.
Акимов вдигна рамене.
— В това канче. — Той посочи към перваза. — Но аз го излях и пих чиста вода.
— Имате късмет — жената се усмихна едва-едва. — Добре, отивам за лекарството. И ще ви донеса да хапнете.
25
Нахалният таксиметров шофьор поиска трийсет хиляди. За две крачки: от улица „Пушкинска“ по булевардите и „Остоженка“ и нататък по „Комсомолски“. Или е откачил от жегата, или си търси канарчета.
Турецки не се сдържа и го възнагради с такава къдрава псувня, че Грязнов само многозначително сви устни, а шофьорът измуча и показа среден пръст. Така и отмина.
— Виж какъв бандит. — Саша разпери съкрушено ръце. — Как ги търпи земята?
— Кога се вози за последен път с такси?
Турецки се опита да си спомни, но не можа.
— Затова си смаян. Приватизирани таксита, свободни цени, какво искаш?
— Да стигна до площада и да се кача като нормален човек на тролейбуса. Гарантирано е, че след двайсет и пет минути сме пристигнали. И никакъв бандитизъм.
— Какво ни остава — въздъхна Грязнов, който явно много искаше да се повози на такси за чужда сметка.
— Нищо ти няма, не си принц. Аз съм с по-голям чин, а не пренебрегвам градския транспорт.
Саша имаше право: след около половин час вече слизаха от тролейбуса на спирка „Трета Фрунзенска“ и приключваха разговора си, подет още на площад „Пушкин“.