Славната му женичка, оказала се в чужда държава заедно с малката им дъщеря, както винаги изпраща писмени поздрави, понеже телефонните разговори с Рига са скъпи. И нито тя, нито леля й, обожаваща „племенничката с нейното отроче“, се сещат, че държавните граници дори да са нищожни като тази, могат по високопарния израз на досадните журналисти да преминават и през човешките души.
Наистина, какво я задържа там? Лятото край морето — ясно. Стремежът да живее в чужбина — също е обясним. Още повече че той се роди не днес, а неотдавна, когато бе популярно: „Искаш ли за шестнайсет рубли да отидеш в чужбина? Бягай в Рига.“ Ами да! Кафенета на всеки ъгъл с мензурките силен „Рижки балсам“ и сервитьорки, които с удоволствие откликват, ако говориш на немски. „Гутен таг, ауфвидерзеен!“ И те се разкапват от умиление. Не, сега е друго! Такива „чужбини“ сега на всяка крачка в държавата: не, мерси. Сигурно в една от тях вече се подвизава онзи подлец Вадим Богданов… фу, дяволска работа!
За какво е седнал да разсъждава? Я стига, все за Ирина и нейните капризи…
Но ако се погледне от друга страна, той също не е сладък мед. Като се има предвид работата му. Онези двайсет и четири часа, когато мислите му са погълнати само от нея, родната… Къде ще намери време за съпругата? Освен в нощ като сегашната, при условие че не стане нещо извънредно и Шура Романова не нададе вой по никое време с любимия си украински израз: „Ах, момци! Що сте сторили!“
Ако беше тук Ирка, току-виж верният й съпруг — наистина ли е верен? — едва ли щеше да се впусне посред нощ в приключения, знае се какви… Нали и той, Александър Борисович, също е жив човек. Нека си има странности. И онова, което прави най-често, само помага на работата. Нищо повече. Ако пък работата е свързана със съвсем малко удоволствие, още по-добре.
Край дома на Слава улиците бяха доста разкопани. Събудилият се Грязнов не можа да съобрази веднага, че са пристигнали. Само тръсна глава и зададе съвсем идиотски въпрос:
— Не можа ли да дремнеш?
Именно от пределно искрения тон Турецки щеше да припадне. Смя се така, че Грязнов се окопити и съумя да оцени колко дълбока мисъл е изрекъл.
— Къде щеше да си сега, скъпи приятелю! — тресеше се Саша.
— Аха — съгласи се Славка. — Правилно. Съвсем съм се повредил. Заобиколи тази камара и веднага наляво, а после надясно и в съседния двор, в нашия. Тук две коли да се срещнат, и край. Като козлетата на моста. Виж, пристигнахме!
Изглежда, чак сега позна кооперацията, в която живее, и се събуди напълно. С такъв здрав сън е хубаво да си пожарникар, отбеляза Саша и му разказа един много популярен виц.
Така по нощния път в душата на Турецки изчезнаха в някаква неясна мъгла малкото, ако ги е имало, мъки на съвестта…
Чакаха ги, естествено. И то отдавна. Доказателство за което бяха любимите кюфтета на Славка — огромни, с чесън, той не пропусна да ги пипне с неумит пръст и да поклати осъдително глава — изстинали са! Лошо! Нина, разхубавена и понапълняла, Саша не я бе виждал отдавна, се спусна да поправя положението. Целуна Турецки по бузата и веднага съживи някогашната разкрепостеност и свобода на отношенията им.
След подобно начало Саша нямаше друг избор, освен да заобиколи масата, да се наведе над Карина и като поеме една солидна порция от възхитителния й парфюм, да я целуне по врата, покрай ухото.
— Искам да се изкъпя — заяви Турецки без всякаква задна мисъл.
— Колко сме бързи! — възхити се Нина. — Има време, не всичко наведнъж, соколе наш!
Той почувства как неволно бузите му пламнаха. Някога първата му любовна среща с Карина стана точно в банята и в дома на Славка, тази хитруша Нина не пропусна да му го напомни.
— Ама че сте глупави! — солидно рече той. — Трябва да си измия ръцете. Половин ден съм на кормилото. А както виждам, на вас все това ви е в акъла.