Нина се възмущаваше най-много от тази наивна и безсъвестна лъжа. Грязнов, който се запозна подробно с делото — от разказа на Карина, разбира се, — само поклати глава и я нарече глупачка и половина. А сега всичко излиза законно: дали са гаранция, никой няма да си я иска, и парите никак не са малко, според нашите разбирания. И разписка! Та тя е предала платната доброволно. Кой е виновен? Ами тези заплахи? — какво ли не може да се е привидяло на потърпевшата! Пък и не е имало никакви заплахи — чиста грижа за децата… Грязнов мислеше да преслуша този Бай, но все нямаше време. И ето че фамилията му пак изплува, но вече във връзка с криминално дело.
Никой, освен Виталий Александрович и верния му оръженосец Андрей не би могъл да знае всички тънкости на Каринината история. И тя самата можеше с помощта пак на Слава да прави само предположения. Турецки също го разбираше. Но почеркът… Сега това го занимаваше.
Ако се направи паралел, дали Андрей е можел просто да удуши Карина и да снеме картините от стените? Можел е. И парите остават. Но не го е направил. Защо? Защото Бай е знаел, че Карина е могла да се изпусне пред приятелката си, а тя пред своето ченге за настойчивите му и неприятни домогвания.
Турецки понякога наричаше Костя Меркулов специалист по неочакваните версии. И приятелите му се надсмиваха. А какво е версията? В края на краищата не какво да е, а плод на размисъл и съпоставки. Сплав от ум и опит. От факти и интуиция. Ако бъдем точни, следствената версия не е нищо друго, освен обоснована от доказателства догадка на следователя за формите на връзката и причините за отделните явления на разследваното събитие. Версията е реалното обяснение на факторите и обстоятелствата по делото. У нас Громов и Голунски започнали първи да разработват теорията за следствените версии (като хипотези). Турецки се смяташе за достоен ученик на тези достойни криминалисти.
А виж сега каква верига се получава: Вадим Богданов като възможен организатор на отвличането на заложничката и убиец; Гурам Ованесов, вероятно явен съучастник и на едното, и на другото, „авторитет“ в престъпния свят, собственик на оръжие за килъри; Виталий Бай, колекционер и търговец на картини, вероятно изкупвач на крадени неща, и… Кой следва? Чиновниците от Министерството на културата, митницата, милицията? Получава се интересна компания…
Саша разглеждаше лицето на Карина, натъжена от лошите спомени, и помисли: „Господи, каква щастлива, каква разкошна глупачка с късмет си все пак! Навреме те е посъветвал Господ да не се съпротивляваш, иначе къде щеше да си сега…“
Неделя, 16 юли, през деня
29.
Костя Меркулов бе разстроен от смайващото незачитане на основите на семейния живот, което проявяваше Турецки… Разбира се, не му искаше обяснения къде е прекарал предишната нощ, знаеше със сигурност: у онзи риж организатор, при това не са разсъждавали за дълга и работата. Щеше да мърмори още по повод свещените принципи, които колегите му напълно забравят… Но Саша доста безцеремонно прекъсна началника си:
— Още съм тук.
— Нали за това ти говоря? — заместник-главният прокурор махна безнадеждно с ръка. Той самият бе най-порядъчният семеен човек, мъж и осиновител на очарователно момиче.
— Константин Дмитриевич — намеси се Грязнов, — уверявам ви, нищо противозаконно или нещо опорочаващо…
— А ти, Грязнов, изобщо мълчи! Само това липсваше, разбирате ли… Един път вече ти провървя много, че не съм ти началник. Дай на него слушалката!
— Костя, имам версия — скромно започна Турецки.
— Има си хас! — възхити се Меркулов. — Естествено! Иначе нямаше да отвличаш от обед шефа си със своите глупави признания и да му разваляш апетита… Впрочем не си ли гладен? Защото…
— Благодаря, всичко е наред, сит съм и… си пуша чибука.
Изпъдиха жените от кухнята и затвориха плътно след тях.