Саша разказа накратко историята на една… да я наречем дама (не спомена името на Карина), която по някакъв начин е пострадала от интригите на „събирача на картини“ Виталий Александрович Бай. След това много бързо изказа предположение по този повод и възможния си ход в тази посока. И накрая попита няма ли някакви новини.
— Можеше да ги научиш от дежурния в МУР, Шура му е дала съответните указания, а не да ми прекъсваш обеда.
— Шефе, може ли да се обадя по-късно? — любезно предложи Турецки, като добави доста голяма доза сарказъм.
— Как ли не! Да попречиш на храносмилането ми? Друг път! Във форма ли си?
— Нали не става дума дали съм с мундир. Винаги съм във форма.
— Точно за това питам… Така. Хайде да поразсъждаваме… Кога възнамеряваш да си ходиш у вас?
— Днес.
— Много неопределено… Вземи телефона на Бай от нашия отдел „Справки“. Уговори се и върви сам. Но бъди максимално внимателен и предпазлив. Смятай, че това е за запознаване, не повече… За работите на тази жена… Как й беше името? А, не знаеш… разбира се. Засега нито дума по този въпрос. Интересуваш се само с каква цел го е посетил Богданов. Можеш да изкажеш подозренията си по този повод. Ако има как, огледай шофьора. Засега толкова. А вечерта, сигурно към осем — ще имаш време, — ще ти донесат снимките на вчерашните ви герои. Ще имаш повод да се поразходиш пеша до съседната кооперация и да поговориш със свидетелите. Разходката е добра за здравия сън. А на твоя приятел предай, че имам рядко отрицателно отношение към рушителите на домашното огнище! — Костя въздъхна и приключи: — Впрочем вече съм му го казвал. Неведнъж. Без полза.
— Добър апетит, Костя! — успя да извика Турецки, преди да чуе краткото пиукане отсреща. — Винаги съм твърдял, че моят шеф е велик човек!
— Вижда на три педи под земята — кимна Грязнов, който слушаше целия разговор.
— Не само под нас — усмихна се Турецки. — Но си даде съгласието.
Пак взе слушалката и позвъни в отдел „Справки“ на прокуратурата, представи се и помоли да му намерят телефоните на Бай: в московското му жилище и на вилата в Переделкино. Докато чакаше да му отговорят, погледна Грязнов:
— Разкажи ми още веднъж за твоя четвъртък — по часове.
Слушаше внимателно. И изведнъж вдигна палеца си: стоп!
— Записвам — и кимна на Слава.
Повтори на глас телефонните номера, поблагодари и затвори телефона. Премести до себе си листчето с телефонните номера и се замисли.
— Апаратът му сигурно е с индикатор, веднага ще засече твоя номер. Без усилие ще определи домашния ти адрес. А нужно ли ни е? Къде е най-близкият уличен автомат?
— Но защо? Да отидем в колата, там… Ах да, тя е при Володка! Оставихме му слушалката от радиотелефона. В такъв случай защо още не се е обадил? Неделята е гаден ден! Не мога да я търпя! — възмути се Грязнов. — Никого не можеш да намериш! — Изведнъж се удари по челото: — Никита! Нали си записах координатите му. Там неговите момчета не може да не са докладвали…
Грязнов излезе в коридора, до шкафа, където беше горната му дреха, за да потърси из джобовете.
Като чу стъпки, Нина надникна от стаята.
— Какво, свършихте ли?
— Сега започваме — промърмори Слава.
— Кога да сервирам обеда, момчета?
— Хубав въпрос. Саша, какво ще кажеш за една супичка?
— Ще отговоря, когато се свържа. Той може да откаже среща.
След тези думи се замисли. Трябва да пътува до Переделкино. Сигурно Бай е там. Какво да прави в неделния ден в душното московско жилище А от друга страна, колко ще е добре, ако го помоли да преместят разговора за утре? Нямам вина, ваше’ство! Така се получи, ваш’блодие! И — при Карина. Има още много до осем… Пак го очаква вкусен обед… Няма да попречи и една чашка.
— Та къде бил автоматът?
— На ъгъла, до хлебарницата! — извика от антрето Слава. — Да не забравиш панталоните си!
Свещена простота! Нали цяла сутрин изкараха по гащета, без да се притесняват… За Слава — ясно, той си е вкъщи. Но Турецки…
Какво толкова? Като минаваше край вратата на банята с голямото огледало, той се спря, напрегна бицепсите си и помисли, че още не е нужно да глътва корема си: сух и стегнат е другарят следовател. Такава фигура може да не се крие с дрехи. Помисли го с някаква гордост: да, още ни бива, още! Но все пак трябва да обуе панталоните. Каринка седеше като мома за женене. Официално облечена и дори с лек грим, сякаш не е имала бурна нощ — бе свежа, ароматна, с равномерен тен. Като я видиш, на мига ще ти мине всяко желание да твориш добри и справедливи дела за човечеството. Дощява ти се да бъдеш отчаян егоист!