Сам се изненада:
— Да не би да предлагаш…
— Нищо не предлагам. Само че рано или късно ние сто на сто ще се изправим срещу Мейс и ако той ни създава трудности, ще имаме в ръцете си оръжие срещу него. Засега нека да не предприемаме нищо и да си държим барута сух.
Президентът на „Фелдинг-Рот“ бе станал от стола. Той разсъждаваше върху думите на Лорд и крачеше неспокойно из кабинета си. Накрая измърмори:
— Може би си прав. Но на мен не ми се нрави.
— На Мейс също няма да му хареса. И позволи ми да ти напомня, че престъпникът е той, а не ние — отговори Лорд.
Сам се канеше да каже още нещо, но Винсънт го изпревари:
— Когато му дойде времето, нека аз да свърша мръсната работа!
Докато Сам неохотно кимаше, Лорд добави наум: „Аз даже бих изпитал удоволствие!“
3
В началото на 1975 година Силия получи ново повишение.
Сега длъжността й — директор по продажбите на лекарствени средства — бе с ранг на ресорен вицепрезидент и я поставяше само едно стъпало по-долу от вицепрезидента по търговията и маркетинга. За всеки започнал от търговски пътник, това бе отлично постижение. А за една жена — изключително.
Силно впечатление й правеше нещо друго. За хората от „Фелдинг-Рот“ фактът, че бе жена, сякаш вече нямаше значение. Това не оказваше никакво влияние върху мнението за нейната работа. Оценяваха я — както винаги бе желала — по резултатите.
Тя, разбира се, не си въобразяваше, че подобни случаи има в много други търговски фирми или в другите области на живота. Но това според нея показваше, че шансовете на една жена да достигне най-високите върхове в бизнеса се увеличават. Тук, както при всички обществени промени, бяха необходими пионери и Силия разбираше, че е един от тях.
Независимо от това тя не участваше в женското движение и някои нови фигури в Организацията за правата на жените, особено тяхната наглост и нетактичен политически натиск, я смущаваха. За тях всичко, което поставяше под въпрос реторичните им излияния, дори честно споделено несъгласие от страна на мъжа, бе осъдително. Имаше и много такива жени, които, неуспели да напреднат в живота, използваха движенията, за да правят кариера.
В сравнение с миналите три години, на новата си работа Силия щеше да има по-малко контакти със Сам Хоторн, но той даде да се разбере, че за нея вратите на кабинета му са винаги отворени.
— Ако забележиш, че нещо съществено в работата на компанията не върви, или мислиш, че не се досещаме за някои въпроси, бих искал да ми кажеш, Силия — сподели той в последния ден на службата й като специален помощник на президента.
Веднъж когато Силия и Андрю бяха на една много приятна вечеря в дома на семейство Хоторн, Лилиан вдигна чашата и каза:
— За твое здраве, Силия. Колкото и егоистично да звучи, не ми се искаше да се издигаш, понеже помагаше на Сам да се справя по-лесно, а сега ще се тревожа повече за него.
На масата бе и Джулиет Хоторн, вече деветнайсетгодишна, върнала се в къщи за няколко дни от колежа. Тя имаше вид на хубава, уравновесена девойка, която не бе възприела зле прекаленото родителско внимание като към единствено дете. Кавалерстваше й приятен, интересен млад човек, когато Джулиет представи като „моя приятел, Дуайт Гудсмит; следва право“.
Силия и Андрю се възхищаваха на двамата млади. Като че ли бе вчера, мислеше си тя, когато Джулиет и Лайза, още момиченца, се гонеха в същата тази стая.
След странния тост на Лилиан Сам усмихнат каза:
— Силия още не знае за фактическото си издигане, понеже подписах предложението късно следобед! Тя вече има запазено място за паркиране на най-високото ниво!
— За бога, татко! — възкликна Джулиет, а после се обърна към приятеля си. — Все едно че са ти дали медал за особени заслуги.
Тъй нареченото най-високо ниво бе последният етаж на голям гараж до централната сграда на „Фелдинг-Рот“. „Нивото“ бе запазено за най-отговорните служители на компанията, които след като паркират автомобилите си, минават през остъклен мост в централната сграда и оттам асансьор само за техните нужди светкавично ги издига на единайсетия етаж — „империята на ръководството“.
На „най-високото ниво“ Сам паркираше собствения си сребристосив ролс бентли, вместо да използва полагащата му се като президент лимузина с шофьор.
Другите служители с по-нисък ранг оставяха автомобилите си на долните етажи, взимаха асансьора до партера, пресичаха откритата площ до централната сграда и пак се изкачваха нагоре до работните си стаи.