Цяла вечер се сипаха добросърдечни закачки за „двойното издигане“ на Силия.
Когато се прибираха в къщи, Андрю, седнал зад волана, каза:
— Решението ти преди години да обвържеш кариерата си със Сам излезе много мъдро.
— Да — потвърди Силия и допълни: — Напоследък се безпокоя за него.
— Защо?
— Изглежда по-уморен от преди и страхотно се измъчва, когато работата не върви, макар че според мен тези неща се дължат на по-голямата отговорност. Понякога обаче се затваря в себе си, като че ли не иска да споделя тревогите си.
— Ти си имаш предостатъчно собствени грижи, за да се нагърбваш с терзанията на Сам.
— И аз мисля така. Ставате все по-мъдър, доктор Джордан — пошегува се тя и погали с благодарност рамото му.
— Не прави сексуални намеци на шофьора! Разсейваш го — усмихна се Андрю.
След няколко минути я запита:
— Щом говорим за връзката между служебната кариера и щастливата звезда, кажи ми какво стана с младия мъж, който избра теб да го лансираш?
— Бил Инграм ли? — засмя се Силия. Тя си припомни, че Инграм за пръв път й направи добро впечатление на срещата в рекламната агенция „Куодрил-Браун“ в Ню Йорк. — Бил работи в международното направление като директор за Латинска Америка — на моята предишна длъжност. Сега мислим да го изтеглим в направлението за продажба на лекарствени средства и да го издигнем.
— Чудесно — възкликна Андрю. — Изглежда и той сполучливо е избрал своята звезда.
В щастливите дни на Силия след повишението се промъкна тъжна нотка. Теди Ъпшоу почина от сърдечен инфаркт, докато работеше на бюрото си.
Той си бе останал директор на търговията с лекарства без рецепта — длъжност, на която работеше с успех и се чувстваше щастлив. Смъртта го завари, когато му оставаше една година до пенсия — Силия страдаше, че никога нямаше да чуе жизнерадостния му глас, да се наслаждава на енергичния му замах в работата и да погледа как докато говори разпалено, главата му отскача като топка.
Силия, Андрю и колеги от компанията отидоха на погребението на Теди и придружиха кортежа до гроба му. Бе отвратителен, ветровит мартенски ден с кратки поройни валежи от леден дъжд. Опечалените се гушеха в палтата си и се криеха под блъсканите от вятъра чадъри.
Няколко души, между които Силия и Андрю, след това отидоха в дома на Ъпшоу. Там Зоуи, съпругата на Теди, дръпна Силия настрана и каза:
— Теди толкова ви се възхищаваше, госпожо Джордан! За него бе гордост, че работи с вас. Казваше, че докато сте във „Фелдинг-Рот“, ще бъдете съвестта на компанията.
Развълнувана, Силия си спомни деня, в който бе видяла Теди за пръв път — преди петнайсет години, непосредствено след изказването й на търговската конференция в „Уолдорф“, когато по най-позорен начин й бе наредено да напусне залата. Той бе един от малкото, които я гледаха със съчувствие по пътя й към изхода.
— Аз също обичах Теди — каза Силия на съпругата му.
По-късно Андрю запита:
— Какво ти каза госпожа Ъпшоу?
Тя му разказа и добави:
— Невинаги съм оправдавала идеалната представа на Теди. Спомням си онази разправия, спора ни с теб в Еквадор, когато ми доказваше, че съм си затваряла очите пред собствената си съвест и беше прав.
— И двамата бяхме прави — понеже ти ми разкри някои неща, които бях или не бях свършил. Никой от нас не е идеален и аз съм съгласен с Теди. Ти наистина си съвестта на „Фелдинг-Рот“, гордея се с теб и вярвам, че ще си останеш завинаги такава.
Следващият месец донесе добри новини за света като цяло и в по-тесен смисъл — за „Фелдинг-Рот“.
Войната във Виетнам свърши. Тя бе жестоко поражение за Америка, страна, която не бе свикнала да бъде побеждавана. И въпреки това, трагичното клане бе прекратено и предстоящата задача — страхотна, но не толкова мръсна — бе да се лекуват раните на нацията, причинили разкол и горчивина, нямащи равни на себе си от Гражданската война насам.
— Горчивината няма да отмине, докато ние сме живи — предсказа Андрю една вечер, след като бяха гледали със Силия телевизионно предаване за окончателното, унизително изтегляне на американците от Сайгон. — А историците и след двеста години ще продължават да спорят дали е правилно или погрешно, че сме били във Виетнам.
— Знам, че е себично, обаче лично аз благодаря на небесата, че свърши преди Бруси да е пораснал, за да го пратят там — въздъхна тя.
След една-две седмици новини от Франция зарадваха ръководството на „Фелдинг-Рот“ — монтаинът бе одобрен за производство и продажба там. Това означаваше, че по силата на лицензионния договор между „Фелдинг-Рот Фармасютикълс“ и „Лаборатоар Жиронд-Шими“ щяха да започнат изпитанията на монтаина и в Америка.