Силия посрещна с неприятно чувство факта, че препаратът е предназначен за бременни жени и ще се използва в ранния период на бременността, когато повдигането и сутрешното гадене са най-често явление. Както мнозина други, тя не бе забравила за талидомида и за ужасните му последици. Спомняше си също така колко се бе радвала, че по настояване на Андрю не глътна нито едно хапче и двата пъти, когато беше бременна.
Тя сподели със Сам безпокойството си и той откликна с разбиране и съчувствие.
— Когато най-напред стана дума за монтаина, реакцията ми бе също като твоята — призна той. — След това обаче получих повече информация и се убедих, че препаратът е изключително ефикасен и напълно безвреден.
Сам обясни, че през петнадесетте години след талидомида е бил постигнат огромен напредък във фармацевтичните изследвания, включително и в механизма на научните изпитания на нови лекарства. А и правителствените разпоредби през 1975 година са много по-строги, отколкото през петдесетте години.
— Много неща се променят — подчерта Сам. — Например навремето някои хора категорично оспорваха използването на упойка при раждане, убедени, че е опасна и причинява увреждания. По същия начин може и трябва да има безвредни препарати, които да се прилагат през време на бременността. Един от тях е монтаинът — просто му е дошло времето.
Той настоя и Силия обеща да не се влияе от предубеждения, докато не проучи всички сведения.
Голямото значение на монтаина за „Фелдинг-Рот“ бе изтъкнато скоро след това от вицепрезидента по финансовия надзор Сет Файнголд, който сподели с нея:
— Сам обеща на дирекционния съвет, че монтаинът ще осигури грамадна печалба, което ни е страшно необходимо. Нашият финансов баланс за годината навежда на мисълта, че сме кандидати за социална помощ.
Файнголд, енергичен беловлас ветеран на компанията, бе минал пенсионна възраст, но го задържаха заради енциклопедичните му познания върху финансите на „Фелдинг-Рот“ и умението му да изкопчва пари при тежки за компанията ситуации. През последните две години той и Силия се бяха сприятелили много, за което помогна и фактът, че Андрю успя да излекува съпругата му от артрит. Тя се избави от упоритите си няколкогодишни страдания.
— Жена ми казва, че твоят съпруг може да превърне водата във вино — рече веднъж Сет на Силия. — Сега, след като те познавам, имам същото впечатление за съпругата му.
Продължавайки на темата монтаин, той добави:
— Говорих с финансистите на „Жиронд-Шими“. Те очакват монтаинът да ми осигури чували с пари.
— Макар че е още рано, и ние тук се готвим за същото нещо — увери го тя. — Но специално заради теб, Сет, ще напрегнем мускули още повече.
— Ето, това се казва мъжко момиче! И като стана дума за напрягане на мускули, някои от нас си задават въпроса доколко се напрягат ония британци в нашия изследователски институт отвъд океана или се шляят и си пилеят времето на чаша чай.
— Напоследък нямам много информация… — започна Силия.
— Аз пък нямам никаква информация — прекъсна я Файнголд, — освен че ни струва милиони. Там парите ни изтичат като в каца без дъно. Това е една от причините за трагичното състояние на финансовия ни баланс. От мен да го знаеш, Силия, много хора тук, дори няколко членове на дирекционния съвет, са загрижени за тази британска щуротия. Питай Сам.
Не се наложи да го пита, тъй като след няколко дни той я повика, за да й каже:
— Може би си разбрала, че съм подложен на жесток огън заради Харлоу и Мартин Пийт-Смит.
— Да, Сет Файнголд ми спомена.
Сам кимна:
— Сет е един от неверниците. Той иска да се закрие Харлоу по финансови съображения. Подобно становище вземат все повече членове на дирекционния съвет, а очаквам и трудни въпроси от годишното събрание на акционерите — после унило добави. — Понякога и аз съм склонен да вдигна бяло знаме.
Силия му припомни:
— Минали са едва две години от започването на изследванията в Харлоу. Ти имаше вяра в Мартин.
— Той предвиждаше поне някакъв положителен резултат в срок до две години. И за вярата има предел, особено когато го помпаме с долари, а аз трябва да отговарям пред съвета и пред акционерите. И още нещо. Мартин проявява голямо твърдоглавие и не праща информации за хода на работата. Изобщо не се обажда. Необходимо ми е някакво уверение, че действително е постигнато нещо и има смисъл да се продължава.
— Защо не отидеш да видиш с очите си?
— Щях да го направя, но точно сега нямам никакво време. Затова искам да отидеш ти, Силия. Възможно най-скоро, и после да ми докладваш.