Тя колебливо каза:
— Не мислиш ли, че Винс Лорд е по-компетентен?
— От научна гледна точка — да. Но Винс е много предубеден. Той беше против изследователска работа във Великобритания и закриването на Харлоу ще докаже, че е бил прав. Няма да устои на изкушението и ще го предложи.
Силия се засмя:
— Колко добре ни познаваш душичките!
Сам потвърди със сериозен тон:
— Аз познавам теб, Силия, и се научих да вярвам на твоите преценки и на твоите инстинкти. Настоявам, независимо от това доколко ти се нрави Мартин Пийт-Смит — ако трябва да бъдеш твърда и безмилостна в предложението си — бъди! Кога ти е възможно да тръгнеш?
— Ще се опитам да замина още утре — отвърна тя.
4
Когато Силия пристигна рано сутринта на летище „Хийтроу“ за двудневното си посещение в Англия, всичко беше организирано като по часовник. Очакваше я лимузина, която я закара направо в Изследователския институт на „Фелдинг-Рот“. Там, заедно с Мартин Пийт-Смит и сътрудниците му, щеше да прави проверка на онова, което си представяше като „уравнението Харлоу“.
После, взела решение какво да предложи на Сам, тя щеше да отлети обратно за Ню Джързи.
През първия ден в Харлоу почти всеки, когото срещна, й даде ясно да разбере, че цари оптимизъм. Мартин и останалите по йерархията надолу непрекъснато уверяваха Силия колко добре вървяло изследването върху умственото стареене, колко много въпроси вече били изяснени и колко напрегнато, като сплотен екип, работели всички сътрудници в института. Само в отделни случаи се прокрадваха, като боязливи погледи иззад бойниците на самотен замък, сенки на съмнение или колебание. После изчезваха или мигновено биваха отричани, а Силия оставаше да се чуди дали в края на краищата наистина ги е имало.
За начало през първия ден Мартин й показа лабораториите и я запозна с хода на работата. Обясни й, че след последната им среща той и сътрудниците му са изпълнили първата си задача — „да открият и отделят информационната РНК, различна в мозъка на младите животни в сравнение със старите“.
— Това с течение на времето вероятно ще се установи и по отношение на хората — обясни Мартин.
По-нататък започна да се лее научен жаргон:
…екстрахирахме информационна РНК от мозъци на плъхове с различна възраст… после екстрактът се инкубира със смес от „раздробени клетки“ на дрожди при добавяне на радиоактивни аминокиселини… тази ферментационна среда произвежда животинските мозъчни пептиди, които също придобиват лека степен на радиоактивност… след това ги отделяме с помощта на електрическия им заряд върху специални гелове… следващият етап е заснемане на рентгенов филм и там, където се появят ивици, това свидетелствува за наличие на пептиди…
Като някакъв фокусник, изваждащ от цилиндъра си заек — „voilà!“ — Мартин измъкна и сложи няколко негатива, осем на десет, върху лабораторната маса, пред която бяха спрели със Силия.
— Ето филми от хроматограмите.
Тя ги взе, но й се сториха почти чисти, прозрачни ленти. Мартин обаче постанови:
— Гледайте отблизо и ще видите тъмни ивици в два реда. Едната е от млад плъх, а другата — от стар. Забележете… — той посочи с пръст — тук и тук в колоната на младия плъх има поне девет пептида, които не се произвеждат в мозъка на стария. Сега вече — с висок развълнуван глас заяви той — имаме положителни данни, че мозъчната РНК, а вероятно и ДНК, се променят в процеса на стареене. Това е страхотно важно!
— Да — съгласи се тя, като се учудваше в себе си, дали това бе триумф, оправдаващ две години колективни усилия и огромни разходи.
Всичко около нея напомняше за тези разходи — просторните лаборатории и модерните кабинети, отделени с модулни преградни стени, позволяващи преустройство при нужда. Удобните за безпрепятствено и свободно движение коридори, уютната заседателна зала, а в грижливо обзаведените лаборатории цяло богатство от неръждаема стомана и модерни маси, направени само от изкуствени материали — според научните критерии дървото бе „мръсно“. Климатична инсталация изтегляше нечистия въздух. Осветлението бе силно, без да е дразнещо. Две еднакви инкубационни помещения, обзаведени с масивни остъклени инкубатори с лавици за каменинови съдове, в които се развъждаха бактерийни култури и дрожди. Други помещения бяха отделени с двойни врати и предупредителни табелки „Внимание! Опасност от радиация!“.
Поразителен бе контрастът с лабораториите в Кеймбридж, които Силия бе разглеждала с Мартин, макар че имаше някои общи черти. Едната бе хартията — невероятно количество листове, натрупани на високи купища, оставени безразборно по бюрата, особено при Мартин Пийт-Смит. На учения можеш да промениш работната обстановка, мислеше си тя, но не и работните му навици.