Речта му беше грижливо подбрана и възпитана, макар че се чувстваше леко заваляне. Той често се усмихваше, но от време на време усмивката му изчезваше от обзелото го нервно напрежение.
— Аз също се радвам да се запознаем и бих желала да обсъдя въпроса за напредъка в изследователската работа на института.
— Чудесен напредък! Действително възхитителен! Нещата са прекрасни, откъдето и да ги погледнете!
— Да, и другите ми казаха същото — потвърди тя. — Преди да продължим обаче, бих желала да сме наясно, че съм тук от името на господин Хоторн, президента на „Фелдинг-Рот“, и имам неговите пълномощия.
— О, господи! Какво ли ще става сега?
— Предстои да ви помоля, доктор Састри, не, всъщност нареждам ви, да бъдете напълно откровен и да не премълчавате нищичко, включително и всякакви ваши съмнения, които досега може би сте таили в себе си!
— Ама това е ужасно нелепо и не дотам почтено-възрази Састри. — Казах го на Бентли, когато ми съобщи, че ще искате подобно нещо от мен. В края на краищата, имам определени задължения към Пийт-Смит, той е свястно момче!
— Задълженията ви към „Фелдинг-Рот“ са още по-големи, понеже компанията ви плаща заплатата, и то нелоша, а срещу нея изисква вашето откровено професионално мнение — отсече Силия.
— Госпожо Джордан, не ви се нравят никакви игрички, нали? — стреснато и със страхопочитание запита младият пакистанец.
— Игричките, както хубаво го казахте доктор Састри, отнемат много време, с което не разполагам, тъй като утре заминавам обратно за Америка. Затова, моля, кажете ми точно къде се намира нашият научен институт и накъде отива?
Доктор Састри вдигна двете си ръце в знак, че се предава, въздъхна и започна:
— Добре. Изследванията не са отишли далеч. По мое скромно мнение, а то се споделя и от другите в института, работата не върви.
— Обяснете ми това по-подробно.
— Единственото, което се постигна за повече от две години, бе потвърждението на хипотезата, че в процеса на остаряване се наблюдават промени в мозъчната ДНК. Е, да, това е интересно постижение, но по-нататък пред нас се издига огромна стена, за преодоляването на която не разполагаме с необходимата методика. Може да не я открием още много години, а даже и да успеем, нищо не гарантира, че отвъд стената ще намерим пептида, постулиран от Пийт-Смит.
— Вие не приемате ли този постулат? — заинтересува се тя.
— Това е теория на моя колега, госпожо Джордан, и признавам, че аз също я поддържах. — Састри със съжаление поклати глава. — Но дълбоко в сърцето си вече се съмнявам в нея.
— Мартин сподели, че вие сте доказали наличието на уникална РНК и бихте били в състояние да получите кореспондиращата ДНК.
— Което, честно казано, е истина! Но вероятно не ви е пояснил, че изолираният материал е с голям обхват. Веригата на информационната РНК е много дълга и кодира много протеини, вероятно към четиридесет. Затова остава неизползваема — просто „безсмислени“ пептиди!
Силия се напрегна да разрови в паметта си отколешни научни знания. „Възможно ли бе материалът да се раз-дроби на по-малки частици? Да се изолира всеки отделен пептид?“
Састри се усмихна и с тон на превъзходство повтори:
— Изправени сме пред висока стена. Не разполагаме с методи за по-нататъшни изследвания. Може би след десет години… — и сви рамене, без да довърши мисълта си.
Те продължиха да говорят върху научната проблематика още двайсетина минути. Силия ясно разбра, че от целия научен състав в Харлоу, зает с проекта за умствено стареене, единствен Мартин вярва, че ще се постигнат значими резултати.
Накрая тя каза:
— Благодаря ви, доктор Састри. Научих от вас онова, за което прелетях Атлантика.
Младият учен кимна със съжаление:
— Изпълних дълга си, по ваше настояване. Но ме очаква безсънна нощ.
— Мен също — отвърна Силия. — Такава е цената, която хора като вас и мен плащат понякога, защото са това, което са.
5
По покана на Мартин втората, последна вечер в Харлоу, Силия отиде у тях да изпият по едно питие преди вечеря. След това щяха да вечерят в хотел „Чърчгейт“, където бе отседнала Силия.
Мартин живееше в малка къща-близнак на около три километра и половина от института. Тя бе модерна и функционална, но приличаше на десетките съседни къщи — явно — реши Силия — всичките са от готови сглобяеми елементи.
Силия слезе от таксито и Мартин я въведе в малка дневна. Тя чувстваше, че я гледа с възхищение, както е било и друг път. За краткото си посещение в Англия госпожа Джордан бе взела съвсем лек гардероб — през деня ходеше с костюм тайор, а тази вечер бе облякла приятна рокля в кафяво и бяло, модел Диане фон Фюрстенберг и носеше огърлица от един ред перли. Меката й кестенява коса бе с модна прическа — права и късо подстригана.