В антрето се наложи Силия да прескача и заобикаля пет симпатични обитатели на дома — дружелюбен ирландски сетер, ръмжащ английски булдог и три котки. В дневната я посрещна един любопитен папагал, кацнал свободно на люлката си.
Тя се засмя:
— Вие наистина сте приятел на животните!
— И аз мисля така — съгласи се усмихнат Мартин. — Обичам около мен да има животни и съм гледач на бездомни котки.
Трите котки сякаш разбираха тази му слабост и раболепно ходеха подире му.
Мартин живееше сам, а една жена идваше да поддържа реда в къщата. Мебелировката в дневната се свеждаше до едно кожено кресло с лампион и три стенни библиотечки, натъпкани догоре с научна литература. На малка масичка бяха наредени няколко бутилки, чинийка печени фъстъци, бадеми и лешници и кофичка с лед. Той покани Силия с жест да седне в креслото и се зае да приготви нещо за пиене.
— Имам всичко необходимо за дайкири, ако бихте желали.
— Да, благодаря — потвърди тя. — Трогната съм, че си спомняте любимото ми питие.
Дали до края на вечерта щяха да запазят помежду си същата непосредственост и приятелския тон, питаше се Силия. Не за пръв път й действаше физическата привлекателност на Мартий като мъж, но още преди да влезе тук си бе припомнила думите на Сам Хоторн: „Независимо колко ти харесва Мартин… ако е необходимо да бъдеш, твърда и безкомпромисна, бъди!“
— Ще се видя със Сам вдруги ден — каза тя. — Трябва да направя предложение за бъдещето на института и бих искала да зная вашето мнение.
— Нищо сложно — той й подаде чашата с дайкири. — Би трябвало да настоявате за удължаване срока на нашите изследвания с още една година или с повече, ако се наложи.
— Има опозиция срещу идеята за продължаване на срока. Вие го знаете.
— Да — потвърди Мартин. Още не бе го напуснала увереността, която проявяваше от момента на пристигането на Силия. — Винаги се намират късогледи хора, които не могат да видят нещата в перспектива.
— Доктор Састри късоглед ли е?
— Със съжаление трябва да кажа „да“! Как ви харесва питието?
— Чудесно е.
— Рао беше тук преди час — продължи той. — Искаше да се видим и да ми разкаже всичко, което е говорил с вас днес следобед. Той е много почтен човек.
— И?
— Той греши. Напълно греши. Подобно на другите, които са изпаднали в плен на съмненията.
— Можете ли да оборите с факти казаното от него?
— Не, разбира се! — в очите на Мартин проблесна раздразнение както предишния ден. — Теорията е основа на всички научни изследвания. Ако на нейно място разполагаме с факти, не би се налагало да правим изследвания. Изисква се компетентна, професионална преценка, съчетана със силен инстинкт — някои наричат тази комбинация научна арогантност. Тъй или иначе, това е убеждението, че вървиш във вярна посока и знаеш, че само времето, в нашия случай съвсем малко време, те дели от онова, което търсиш.
— Времето и доста много пари — напомни Силия. — А също и въпросът коя преценка е правилна — вашата или на Састри и другите.
Мартин отпи глътка от разреденото с вода уиски, което си бе приготвил, и замълча в размисъл върху казаното. След малко продължи:
— Парите са нещо, за което не желая да мисля повече, отколкото е необходимо, особено парите, спечелени от продажба на лекарствени средства. Но вие първа споменахте за пари и искам да ви кажа нещо, което единствено може да помогне да бъда разбран от вас, Сам и други като вас.
Силия напрегнато наблюдаваше Мартин, слушаше го внимателно и недоумяваше какво ще каже по-нататък.
— Даже в моята, според вас научна изолация, аз знам, че за „Фелдинг-Рот“ са настъпили лоши дни. Ако нещата не се оправят през следващите няколко години, компанията би могла да фалира.
Той рязко запита:
— Прав ли съм или не?
Силия се поколеба и кимна:
— Прав сте.
— Онова, което аз мога да направя, при условие че ми се даде още малко време, е да спася вашата компания. Не само да я спася, но да й осигуря продуктивност, похвали и огромни печалби. Защото от изследванията ми ще се получи ценен препарат — той направи гримаса и продължи. — Не защото се интересувам от някакви търговски съображения. Те не ме вълнуват. И не ми е приятно да ги споменавам. Но когато се открият подобни перспективи, вече ще съм открил и онова, към което аз се стремя.
Тези мисли, разсъждаваше Силия, правят силно впечатление, също както казаното от Мартин при първата им среща в неговата Кеймбриджка лаборатория. Тогава Сам го почувства по същия начин. Но Мартин не бе изпълнил първото си обещание. Какво ми гарантира, питаше се тя, че може да се вярва на днешните му думи?