Мартин си беше отишъл. Когато стана, тя намери бележка от него.
„Най-скъпа моя,
Ти си била и продължаваш да бъдеш вдъхновение.
Рано тази сутрин, когато спеше — о, бе тъй хубава, — ме осени една идея и едно вероятно решение за изход от нашия изследователски застой. Отивам в лабораторията, въпреки че не ми остава много време, за да проверя какви са перспективите.
При всички случаи не ще загубя вяра и ще продължавам, докато дойде заповед за освобождаването ми.
Всичко между нас ще си остане недосегаема тайна и дивен спомен. Не се безпокой за нищо! Знам, че в Намерения рай се попада само веднъж.
Мисля, че е по-добре да не пазиш тази бележка
Винаги твой,
Силия си взе душ, поръча закуска и започна да си приготвя багажа за пътуване към дома.
6
След като бяха сервирали обяда в летящия „Конкорд“ на „Бритиш еъруейс“, Силия затвори очи и се опита да подреди мислите си.
Първо личните въпроси.
През осемнайсетте години семеен живот с Андрю никога — до миналата нощ — не бе имала интимни отношения с друг мъж. Не поради липса на възможности. Напротив — те често й се бяха отдавали. Дори в отделни случаи е бивала близко до изкушението Да се възползва от настоятелността на предложението, но винаги бе отхвърляла подобна мисъл или от вярност към Андрю, или на езика на деловите хора й се бе струвало неразумно. Понякога в мотивацията си бе съчетавала и двете.
Неведнъж Сам Хоторн бе давал да се разбере, че една интимна връзка със Силия би му била приятна. Тя обаче много отдавна бе решила, че подобно нещо би довело до съвсем нежелани последици и за двамата. Затова не даваше ухо на неговите, макар и редки, увертюри и го отклоняваше съвсем любезно, но недвусмислено.
Мартин бе друго нещо. От самото начало тя му се възхищаваше, а също така — сега тя си призна — го желаеше физически. Е, желанието бе изпълнено и резултатът не бе по-лош от очакванията на всеки влюбен. Силия бе сигурна, че ако обстоятелствата и при двамата бяха по-различни, между тях можеше да се породи нещо много по-голямо.
Той обаче мъдро бе преценил, че тяхната любов няма бъдеще. Силия също мислеше така. Освен ако решеше да се раздели с Андрю и да рискува да се отчужди от децата си — нещо, което никога нямаше да допусне. А преди всичко тя го обичаше. Толкова много неща бяха преживели заедно. Силия беше абсолютно убедена, че никой, дори Мартин, не може да му съперничи по отношение на благоразумие, нежност и сила.
И затова той, по-скоро като поет, отколкото като учен, бе казал всичко в бележката си тази сутрин: „Случилото се между нас ще остане недосегаема тайна и дивен спомен… Аз знам, че в Намерения рай се попада само веднъж“.
Не й бе чужда мисълта, че според някои хора би трябвало да се чувства виновна за станалото през миналата нощ. Е, не се чувстваше виновна — тъкмо обратното! И толкоз!
Мислите й се насочиха към Андрю.
Дали той изобщо е имал връзки с друга? Вероятно да. Андрю бе също човек, на когото сигурно са се отдавали възможности. Като мъж привличаше погледите на жените.
Е, в такъв случай как би го приела тя? — се запита Силия.
Не с радост, естествено, ако се е случило, понеже бе трудно, ако не и невъзможно в тази област да се търси логика. От друга страна, тя никога не би се занимавала с нещо, за което изобщо не знае.
На един коктейл в Мористаун Силия бе чула някой цинично да подмята:
— Всеки нормален мъж, който е бил женен повече от двадесет години и твърди, че не е кръшнал с друга, е лъжец или вечен неудачник!
Това, разбира се, не бе вярно. За мнозина подобна възможност никога не възниква, а други пък предпочитат моногамията.
И все пак подобни твърдения не бяха лишени от истина. От клюки, а понякога и поради не дискретност, тя знаеше, че много мъже и жени от медицинските среди, в които се движеше семейство Джордан, а и от фармацевтичния бизнес, имат извънбрачни похождения.
Логично възникваше друг въпрос: Дали откъслечни сексуални приключения имат значение за един солиден брак? Нейният отговор бе отрицателен, при условие, че в тях не се крие нищо сериозно и дълбоко, нито прерастват в трайна връзка. Според Силия много бракове се раз-трогват неоснователно, понеже единият от съпрузите проявява излишна принципност или ревност по отношение на някакво безобидно сексуално развлечение на другия.
В крайна сметка тя бе сигурна, че независимо дали Андрю е правил нещо извън семейството им или не, винаги е бил деликатен и дискретен. Силия щеше да бъде също така дискретна и затова прие като свършен факт, че не ще има повече тайни срещи между нея и Мартин.