Достатъчно на лични теми.
Сега за Харлоу. Какво би трябвало да е предложението, което да направи на Сам утре сутрин?
Явно за нея няма друг избор, освен да препоръча закриване на института. Да признае, че създаването му е било грешка. Да спре незабавно по-нататъшните загуби. Да приеме, че проектът на Мартин за умственото стареене се е провалил напълно.
Наистина ли това бе единственият изход? И най-добрият? Въпреки всичко видяно и чуто в Харлоу, Силия не бе сигурна.
Тя не можеше да се избави от натрапчивата мисъл, която Мартин в отчаянието си бе изразил миналата вечер, секунди преди да излязат от ресторанта на „Чърчгейт“. Още от сутринта, когато пътуваше в лимузината към лондонското летище, в ума на Силия непрестанно, като че ли от магнетофонна лента, се набиваха думите на Мартин, „Онова, което търсим, ще бъде открито… ще стане, трябва да стане… но някъде другаде“.
Тогава не им обърна внимание. Но като че ли сега те добиваха по-голям смисъл. Възможно ли бе Мартин да е прав, а всички останали да грешат? И къде бе това „някъде другаде“? В друга страна? В друга фармацевтична фирма? Беше ли възможно, ако „Фелдинг-Рот“ изостави изследванията на Мартин върху умственото стареене, някоя друга фирма — конкурент — да се заеме с проблема и да го доведе до успешното му решение? При което „успешно“ означава производството на ценно, печелившо ново лекарство.
И още един въпрос. Изследвания от същия характер се извършваха и в други страни. Преди две години Мартин бе споменал, че се работи върху подобни проекти в Германия, Франция и Нова Зеландия. От собствените си проверки Силия знаеше, че в тези страни продължават усилията в тази насока, макар очевидно с не по-голям успех от института в Харлоу.
Да предположим, мислеше тя, че след като се закрие институтът, един от учените в другите страни изведнъж направи пробив и стигне до епохалното откритие, което е могло да стане в Харлоу. Ако събитията придобият такъв обрат, как щеше да реагира „Фелдинг-Рот“? И как щеше да се чувства Силия, как щяха да гледат на нея другите в компанията, ако тя дадеше предложение за закриването на института?
Куп причини я изкушаваха да не предприема нищо. „Нищо“ в случая означаваше предложение работата в Харлоу да продължава с надежда, че може да се стигне до положителен резултат.
И все пак, мислеше Силия, не водеше ли това решение, или по-точно нерешение, просто към презастраховане? Да! Това бе стратегията: „сега не предприемайте никакви действия“, „изчакайте и вижте“, която според саркастичните твърдения на Сам Хоторн и Винсънт Лорд доминира в УХЛ. Всичко това отново я накара да-си спомни съвета, даден й от Сам преди да тръгне за Англия „Ако е необходимо да бъдеш твърда и безкомпромисна… бъди!“
Тя въздъхна. Беше безполезно да мисли колко й се иска да не трябва да прави избор. Просто се налагаше. И то от позицията — суровите, безмилостните решения са част от отговорностите на големия ръководител. Нещо, което навремето желаеше силно, а сега бе постигнала.
Въпреки това, когато „Конкордът“ се приземяваше на летището в Ню Йорк, тя още не бе съвсем сигурна коя от алтернативите ще предложи.
Наложи се Силия да отложи срещата си със Сам за следващия ден, поради напрегнатия му график от предварително уговорени ангажименти. Дотогава у нея се оформи ясна и категорична позиция за Харлоу.
— Е, готова ли си с предложението? — запита той без да губи време, след като тя седна срещу него в президентския му кабинет.
От директния въпрос и с помощта на собствения си инстинкт Силия разбра, че Сам не бе настроен да слуша подробности или предварителната история на въпроса.
— Да — отсечено отговори тя. — След като прецених всичко, мисля, че ще бъде късогледство и сериозна грешка, ако закрием института. Също така би трябвало да продължим срока на Мартин за изследванията му върху умственото стареене — безусловно с една година, а вероятно и повече.
Сам кимна и делово потвърди:
— Добре.
От липсата на бурна реакция и на въпроси Силия ясно разбра, че предложението й се приема изцяло. Тя също така имаше чувството, че на Сам му олекна, защото имаше желание да получи точно такъв отговор.
— Написала съм отчет — каза тя и сложи на бюрото му информация от четири страници.
Сам го подхвърли в едно кошче за преписки.
— Ще го прочета после. Само колкото да ми помогне да отговарям на членовете на дирекционния съвет.
— Ще ти създават ли трудности?
— Вероятно — той се усмихна с половин уста и Силия усети колко голямо напрежение му създава работата.
— Не се притеснявай, аз ще се оправя с тях. Каза ли на Мартин, че ще продължим работа?