Тя поклати отрицателно глава:
— Той мисли, че ще закрием института.
— В такъв случай едно от приятните неща, които ще свърша днес, е да му пиша, че ще стане тъкмо обратното. Благодаря ти, Силия.
Рязкото му кимване показваше, че разговорът е свършил.
След една седмица в кабинета на Силия се появи огромен букет от рози. В отговор на учудването й секретарката обясни:
— Нямаше визитна картичка, госпожо Джордан, и когато запитах цветаря, той ми отговори, че телеграфически му било наредено да ви донесе букета. Искате ли отново да запитам кой го изпраща?
— Не се притеснявай, мисля, че се досещам — отговори Силия.
7
В края на 1975 година служебните пътувания на Силия намаляха и тя почувства известно облекчение. Разбира се, продължаваше да работи напрегнато, но само в Мористаун, което й даваше възможност да отделя повече време на Андрю и да посещава Лайза и Брус в техните пансиони.
През последната си година в колежа „Ема Уилард“ Лайза бе избрана за председател на горните класове. Тя имаше висок общ успех и същевременно участваше в много инициативи на училището. Една от тях, плод на собственото й творчество, представляваше вътрешна програма, в рамките на която всеки ученик от горните класове трябва да работи един полуден седмично в служби на щатската администрация в Олбъни.
Изпълнението на програмата започна след като Лай-за, вярна на принципа, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да се обърнеш към най-висшестоящия, написа писмо до губернатора на щата Ню Йорк. Станало му интересно, когато му го докладвали и за изненада на цялото училище, освен разбира се на Лайза, отговорил лично и положително на молбата й. Когато тази новина стигна до ушите на Андрю, той каза на Силия:
— Няма грешка! Това момиче е твоя дъщеря.
За Лайза организационната дейност бе естествена като дишането. Тя подаде молби за постъпване в няколко университета, макар че амбициите й бяха насочени към този в Станфорд.
Брус, вече второкурсник в колежа Хил, се беше пристрастил към историята повече от всякога. Този негов изключителен интерес понякога едва не ставаше причина да го скъсат по други дисциплини. Директорът на пансиона обясни на Силия и Андрю по време на едно от посещенията им:
— Брус не е слаб ученик. Може да стане отличник по всички предмети. Единственото е, че трябва понякога насила да го откъсваме от историческите книги и да настояваме да учи и по други предмети. Аз мисля, че вие имате в семейството си един бъдещ голям историк. Очаквам в близките години да видя името на сина ви като автор на публикации в тази област.
Силия си даваше сметка, че не бива да се превръща в самодоволна маниачка, но с удовлетворение разбираше, че е възможно да си работеща майка и да имаш уравновесени деца, които се развиват много добре.
Важна заслуга в това отношение естествено имаха Уини и Ханк Марч, които поддържаха дома на семейство Джордан с голямо старание. При празнуване на петнайсетгодишнината от постъпването на Уини на работа у тях, което съвпадаше с тридесет и четвъртия й рожден ден, Андрю припомни нейните отдавна изоставени планове за преселване в Австралия. Той се пошегува:
— Онова, което загубиха австралийците, го спечели семейство Джордан.
Само една сянка помрачаваше слънчевата натура на Уини — тя не можеше да си роди дете, а го желаеше с цялата си душа. Веднъж се довери на Силия:
— Аз и Анк яко опитваме. Божичко, и още как! Някой ден съм скапана като изцеден лимон. Но изобщо не хваща!
По настояване на Силия, Андрю уреди да направят тестове за оплодителната способност на Уини и съпруга й. Резултатите и за двамата излязоха положителни.
— И двамата можете да имате деца — обясни Андрю, когато една вечер завари Уини и Силия в кухнята. — Просто е въпрос да се улучи моментът, за което ще ви помогнат гинекологът и шансът. Трябва да продължавате опитите!
— Щем, разбира се — потвърди Уини с въздишка. — Ама до утре няма да му го казвам на Анк. Трябва ми поне една нощ да се наспя като хората.
През септември Силия замина по работа за Калифорния. Случи се в Сакраменто и то недалеч от президента Форд, когато срещу него бе направен опит за покушение. Само непохватността на жената — тя не знаеше да си служи добре с оръжието, което държеше в ръцете си-предотврати една национална трагедия. Силия бе потресена от преживяното и отново се ужаси, когато научи за втори опит за убийство на президента след три седмици, този път в Сан Франциско.
Като описваше случая, на който бе станала неволна свидетелка, пред цялото си семейство, събрано за Деня на благодарността, тя възкликна: