През април Лайза развълнувана телефонира, че наесен ще заминава за Калифорния. Била приета в Станфордския университет. През юни Лайза завърши и Андрю, Силия и Брус присъстваха на приятно тържество на открито в колежа „Ема Уилард“ по случай връчването на дипломите. Същия ден на семейна вечеря в Олбъни Андрю каза:
— Днес е наистина наш голям празник, но годината е мрачна за целия свят.
Почти веднага бе опроверган от една дръзка въздушна операция на израелски командоси на летище Ентебе в Уганда, където арабски терористи, подпомагани от коварния президент на страната, Иди Амин, държаха над сто души заложници. Свободният свят ликуваше, възхитен от хубавата новина, докато израелците отвеждаха вече спасените заложници на сигурно място.
И все пак настъпиха мрачни дни — Андрю не пропусна да подчертае това — когато на националната конференция на демократите в Ню Йорк един невзрачен популист от Джорджия, много склонен да се изтъква като „роден отново“ баптист от Юга, си осигури президентската кандидатура.
Въпреки разочарованието на американската общественост, най-напред с Никсън, а сега с Форд, изгледите за победа на новия кандидат бяха малки. В ресторанта на „Фелдинг-Рот“ Силия дочу някой да задава следния въпрос:
— Може ли да си представите, че на най-високия пост в този свят ще застане някой, който държи да го наричат Джими?
Независимо от това, в централата на компанията нямаше време за бистрене на политика. Вниманието бе насочено изцяло към нашумялото ново лекарство монтаин, чието пускане на пазара бе предстоящо.
Бяха минали почти две години от деня, в който Силия сподели със Сам съмненията и смущението си във връзка с монтаина, но по негово настояване се съгласи да не се ангажира с решение, преди подробно да се запознае с научните сведения и резултатите от изпитанията.
Междувременно бе постъпил огромен по обем материал за лекарството, който Силия успя да проучи. В процеса на работа у нея се изграждаше разбирането, че Сам е бил прав: фармацевтичната наука бе постигнала изумителен напредък през последните петнайсет години и бременните жени не биваше да се лишават от един благотворен препарат, просто само защото друг подобен продукт много отдавна се е оказал вреден.
От не по-малко значение бе фактът, че изпитанията на монтаина — първо във Франция, после в Дания, Великобритания, Испания, Австралия, а сега и в Съединените щати бяха извършени възможно най-внимателно и пълно. Документираните резултати и нейните собствени познания накараха Силия не само да се убеди в безопасността на монтаина, но и да говори с ентусиазъм за неговата полезност и за търговските му перспективи.
На няколко пъти тя се опита да сподели мнението си с Андрю, за да го спечели за своята вече видоизменена кауза. Но той, съвсем необичайно за характера му, не откликваше с желание за диалог по въпроса. Винаги успяваше да отклони разговора на друга тема и даваше да се разбере, че предпочита да не изразява мнението си за новото лекарство, за да избегне спора.
Най-накрая Силия се отказа от усилията си да приобщи съпруга си към своята кауза и запази ентусиазма само за себе си. Тя бе сигурна, че ще дойде време да му даде външен израз, след като започне рекламната кампания на „Фелдинг-Рот“ за продажба на монтаин.
8
— Всички ние в търговския сектор трябва да помним и дебело да подчертаваме, че монтаин е напълно безвреден за бременните — заяви Силия пред монтирания на подиума микрофон. — Той е препарат на радостта! Стотици години жените, угнетявани от сутрешното гадене при бременността, са чувствали, че им е нужен и са го очаквали. Най-сетне ние, от „Фелдинг-Рот“, в ролята на спасители, освобождаваме американските жени от вековното им иго, помагаме всеки ден на бременността да бъде по-приятен, по-светъл, по-щастлив! Пред нас е препаратът, който завинаги ще сложи край на сутрешното гадене! Държим го в ръцете си!
В залата екнаха бурни ръкопляскания.
Беше октомври 1976 година. Силия говореше на регионална търговска конференция на „Фелдинг-Рот“ в Сан Франциско, в която участваха търговски пътници-мъже и жени, инспектори и регионални директори на компанията от девет западни щата, включително Аляска и Хавай. Тридневната сесия бе организирана в хотел „Феърмонт“, Ноб Хил. Силия и няколко други ръководни служители на компанията бяха отседнали в елегантния „Станфорд Корт“, разположен на отсрещната страна на улицата. С тях беше и Бил Инграм, навремето младши сътрудник на Силия, когато тя отговаряше за работата с лекарства без рецепта, а сега — заместник-директор по търговските въпроси и неин първи помощник.