Подготовката за пускане на пазара на монтаина бе в пълен ход и „Фелдинг-Рот“ очакваше това да стане след четири месеца, някъде през февруари. Дотогава всички, които щяха да организират продажбите на монтаин, трябваше да се запознаят възможно най-подробно с качествата му. Сред търговските кадри растеше въодушевлението от големите перспективи на монтаина, а някой от централата на компанията бе съчинил текст на песничка по мелодията на „Америка прекрасна“: Чудесен дар за ведри дни, за прелестни деца.
Тази сутрин тя прозвуча бодро и високо от гърлата на участниците в конференцията, които щяха често да я повтарят и през следващите два дни. Песента не допадаше на Силия, но другите от търговския сектор се обявиха в защита на това самодейно творение и тя се съгласи да я пеят, за да не им разваля доброто настроение.
При изпълнение програмата за изпитание на препарата в Съединените щати, включваща животни и петстотин души, през последната година и половина бяха отбелязани съвсем леки и практически несъществени от медицинска гледна точка странични явления. Добрият резултат съвпадаше със сведенията от другите страни, където монтаин бе вече пуснат в продажба, ползваше се с голяма популярност и жънеше възторжени отзиви от лекарите и от техните пациентки.
След успешните изпитания на монтаина в централата на УХЛ във Вашингтон бе внесена обичайната молба, съпроводена с огромна документация и с надежда за бързо получаване на разрешително.
За съжаление надеждата излезе напразна. УХЛ продължаваше да мълчи и това бе едно от двете малки облачета, които хвърляха сянка върху добре разработената схема за маркетинг от страна на „Фелдинг-Рот“.
Ръководството на компанията намираше, че е невъзможно да се спре цялата подготовка и да се скръстят ръце в очакване на разрешителното, което би означавало загуба на шестмесечни приходи от печалбата. Взе се решение да започне производството на монтаин, да се подготвя рекламната кампания и да се уреждат подобни конференции за „разгряване“, като се предполагаше, че УХЛ ще даде зелена улица, преди да е станало фатално късно.
Сам Хоторн, Винсънт Лорд и другите от ръководството бяха убедени, че необходимото одобрение на УХЛ ще се получи в близко време. Те забелязаха още един фактор в полза на „Фелдинг-Рот“ — средствата за масова информация пишеха за лекарството.
Поради растящата популярност на монтаина извън Америка се даваше широка гласност на въпроса: Защо УХЛ не взема решение толкова време? Защо американската жена се лишава от това благотворно лекарство, което в много други страни се прилага успешно и безопасно? В устата на хората още веднъж влезе фразата „лекарствен застой в Америка“, чието критично острие бе насочено срещу УХЛ.
Един от онези, които настоятелно задаваха въпросите бе сенаторът Денис Донахю, по принцип критично настроен към лекарствената индустрия, но този път бе усетил на коя страна клони общественото мнение. В отговор на един от репортерите, той нарече мълчанието на УХЛ по отношение на монтаина „очевидно смешно, с оглед на обстоятелствата“. „Фелдинг-Рот“ посрещна със задоволство коментара на Донахю.
Другото облаче идваше откъм Мод Стейвли, лекарка, председател на организацията „Граждани за безопасно лечение“ със седалище в Ню Йорк.
Доктор Стейвли и нейната организация решително се обявяваха против разрешаването на монтаина от страна на американските власти, твърдяха, че лекарството вероятно крие опасности и настояваха за продължаване на изпитанията. Те подлагаха на бурна агитация всеки, дал ухо на мнението им, на което средствата за масова информация отделиха значително място.
Стейвли се позоваваше на едно гражданско дело, образувано преди няколко месеца в Австралия.
Двайсет и тригодишна жена от австралийските целини, близо да Алис Спрингс, родила момиченце Тя била една от първите, които започнали да вземат монтаин. След известно време тестове показали, че бебето й е умствено недоразвито, а лекарите се произнесли, че съзнанието му е „бяло поле“. Даже една година след раждането то едва движело крайниците си. Наблюдаващите го лекари били единодушни, че детето ще остане завинаги един вегетиращ организъм и изобщо няма да може да ходи или да седи без чужда помощ.
Един адвокат научил за случая и посъветвал майката да възбуди дело против австралийската компания, която продавала монтаин. Съдът отхвърлил иска, но решението му било обжалвано в по-горна инстанция. Тя също намерила, че искът е неоснователен и потвърдила първоначалното съдебно решение.