В заседанията на двата органа на правораздаването били представени изобилни доказателства, че монтаинът не е причина за състоянието на детето. Майката, жена със съмнителна репутация, признала, че не е сигурна кой е бащата и че е вземала и други лекарства през целия период на бременността — метаквалон (Quaalude), диазепам (Valium) и други. Тя била склонна към алкохолизъм, редовно взимала марихуана и минавала за отявлена пушачка. Един лекар, член на съдебното жури в процеса, описал нейния организъм като „казан, пълен с противодействащи си химически съединения, от които би могло да се очакват всякакви изненади“. Той и другите свидетели-медици изключили всякаква връзка между монтаина и недъзите на детето.
Само един пътуващ лекар от целините, който се грижел за жената през време на бременността и помагал при раждането, свидетелствал в подкрепа на майката и посочил предписвания от самия него препарат монтаин като причина за нещастието. При кръстосан разпит обаче признал, че няма никакви доказателства за твърдението си, с изключение на едно „дяволски силно подозрение“. Показанията му не били приети за сериозни в съпоставка с експертната оценка.
Впоследствие било извършено разследване под патронажа на австралийското правителство, при което отново медицински и научни експерти стигнали до заключението на съда — че монтаинът е безопасен препарат.
Американката, доктор Стейвли, прочута със стремежа си към популярност, не разполагаше с други доказателства против монтаина.
Кампанията на Мод Стейвли и привържениците й не представляваше сериозен проблем, въпреки че предизвика неприятно чувство у хората на „Фелдинг-Рот“.
И така, на конференцията в Сан Франциско, след като изчака утихване на аплодисментите, Силия продължи:
— Може би монтаинът ще бъде посрещнат със съпротива от някои хора, които си спомнят за стария препарат талидомид, нанесъл ужасни поражения върху ембриони у бременни жени, родили ненормални бебета. Казвам ви това открито, за да сме готови да реагираме по подходящ начин — предупреди тя.
В залата бе тихо, мъже и жени слушаха Силия без да откъсват очи от нея.
— Разликите между монтаина и талидомида са много и поразителни. На първо място, талидомидът бе открит и произведен преди двайсет години — време, когато фармацевтичните изследвания не бяха тъй задълбочени и нормите за безопасност — тъй компетентни и стриктни както днес. Друго нещо. В противовес на популярното гледище, талидомидът не беше специално за бременни, а универсален седатив, сънотворно хапче. Връщайки се отново към изследователската страна на въпроса, талидомидът не беше експериментално изпитан в по-голям мащаб върху животни, преди тестовете с хора. След неговата забрана, при експерименти с препарата върху някои породи зайци се получиха деформирани ембриони. Несъмнено, ако всичко това бе извършено предварително, нямаше да се стигне до големите човешки трагедии.
Тя спря, за да погледне бележките си, които бе приготвила много внимателно за този и за други подобни случаи.
Приковала отново вниманието на аудиторията, каза:
— Монтаинът, от друга страна, е минал през всички възможни тестове, изпитан е върху различни видове животни и върху хора-доброволци в пет страни, във всяка от които действа стриктно законодателство за контрол на лекарствата. Освен това в повечето от тези страни препаратът вече е използван от хиляди жени в продължение на една година. Нека да ви дам един пример за прецизността на програмата за изследвания и изпитания.
Силия съобщи за решението на „Лаборатоар Жиронд-Шими“, френската фирма, създала монтаина, да се извършат допълнителни изпитания още една година-значително над изисквания от закона срок — за да се постигне по-голяма сигурност на препарата.
— Навярно никое друго лекарство не е било подлагано на толкова проверки за безопасност — добави тя.
След словото на Силия научни специалисти от компанията потвърдиха нейните изводи и отговориха на зададените от участниците въпроси.
— Как мина словото ти на конференцията? — я запита Андрю след около час в удобния луксозен апартамент на „Станфорд Корт“. Той си бе взел няколко дни отпуск, за да придружи Силия и да види Лайза, вече първа година студентка, настанена в общежитията на Станфордския университет.
— Доста добре, според мен — Силия изу обувките си, опъна се уморена на дивана и сложи краката си високо върху възглавницата. — В известен смисъл регионалните търговски конференции приличат на пътуващ театър и затова трябва да ставаме по-добри след всяко представление. — Тя погледна любопитно съпруга си. — Защо от толкова време за пръв път ме питаш за монтаина?