Определянето на доктор Гидиън Мейс като рецензент на молбата за монтаина бе наистина много лош шанс.
Сам Хоторн не го познаваше и не желаеше да го види. Бе слушал за него предостатъчно и от Винс Лорд, и от други служители, както и за трудностите, които Мейс създаде на „Фелдинг-Рот“ първо с неоправданото забавяне на стейдпейса преди две години, а сега и на монтаина. Защо хора като Мейс трябва да имат такава власт, ядосваше се Сам, и да злоупотребяват с търпението на почтените търговци, които не очакват от всички мейсовци на тоя свят нищо повече освен същото почтено и справедливо отношение.
За щастие, подобни хора, общо взето, се срещаха рядко, а в УХЛ — съвсем рядко. Сам бе сигурен в това. И все пак Мейс съществуваше. Сега той проучваше молбата за монтаина и използваше нормативни актове и процедурни ходове, за да го забави. Трябваше да се намери начин за неутрализиране на Гидиън Мейс.
Имаше такъв начин. Поне „Фелдинг-Рот“, в лицето на Винсънт Лорд, знаеше това.
Навремето, когато Винс събра, или по-точно купи, доказателства за престъпните деяния на доктор Мейс (ордерът за двете хиляди долара бе дълбоко потулен в партидите за пътни разноски и там ревизорите и Управлението за вътрешни постъпления в бюджета никога нямаше да го намерят), Сам се гневеше и не одобряваше постъпката на Винс, ужасен от мисълта, че тези документи могат да се използват по съвсем непочтен начин.
Но не и сега. Положението с монтаина бе много критично и от решаващо значение, за да се проявяват подобни предразсъдъци. Имаше и още една причина за възмущение от хора като Мейс. Престъпници като него принуждаваха и други да прибягват до подобни действия и да прилагат същата долнопробна тактика за самоотбрана — в случая Сам Хоторн и Винсънт Лорд. Проклетият Мейс!
Продължавайки мислено да разговаря със себе си, Сам си каза: В качеството на ръководител на голяма компания си обречен на наказанието да вземаш отвратителни решения за постъпки, които иначе по принцип би отхвърлил и осъдил като неетични. Но щом си се нагърбил с отговорности за толкова много хора, които зависят от теб — акционери, директори, колеги от ръководството, служители, доставчици, търговци на дребно, клиенти-налага се понякога да преглътнеш и да правиш въпреки желанието си нещо в общ интерес, колкото и трудно, неприятно и противно да изглежда то.
Сам бе сторил точно това преди час, одобрявайки предложението на Винсънт Лорд да заплаши Гидиън Мейс, че ако не ускори разрешението за монтаина, ще го разкрие и ще последват постъпки за подвеждане под отговорност.
Изнудване. Излишно бе да се търсят предвзети думи или да се крият зад фалшиви фрази. Щеше да бъде изнудване — тоест пак престъпление.
Винс най-безцеремонно бе докладвал плана си на Сам. И по същия начин бе заявил:
— Ако не използваме това, което притежаваме, за да упражним натиск върху Мейс, забравете, че монтаинът може да се пусне на пазара през февруари, надали и още цяла година.
— Наистина ли може да отиде цяла година? — запита Сам.
— Като нищо. Даже и повече. Мейс трябва само да поиска повторение на…
Лорд спря. Сам му беше махнал да мълчи, отказвайки се от излишния си въпрос, тъй като се досети, че Мейс забави стейдпейса повече от година.
— Едно време ти говореше, че ще правиш това, което сега ми предлагаш, без да ме замесваш — напомни Сам на директора на научните изследвания.
— Точно така, но вие настоявахте да знаете къде са отишли двете хиляди долара и затова промених решението си. Аз поемам риск и не виждам защо трябва да го нося сам. Ще продължа атаката на огневата линия, конфронтацията с Мейс. Но не искам да го правя без вашето знание и одобрение.
— Не искаш писмено съгласие, надявам се?
Лорд поклати глава:
— Не. Поемам още един риск. Ако се разкрие случаят, вие можете изобщо да отречете, че сме водили подобен разговор.
Едва сега Сам разбра, че Винс всъщност иска да не е самичък, да не е единственият, който знае какво ще стане. Сам Хоторн разбираше това чувство. Самотата е още едно от нещата, които преживяваш, когато си на върха или близо до него. Винс просто търсеше начин да сподели своята самота.
— Добре — съгласи се Сам. — Колкото и да се ненавиждам за това, аз одобрявам. Действай! Прави онова, което трябва! — и добави закачливо: — Предполагам, че не си „озвучен“.
— Ако бях, щях да злепоставя не само вас, но и себе си — успокои го Лорд.