Когато директорът на научните изследвания излизаше от кабинета му, Сам извика:
— Винс!
— Да — обърна се Лорд.
— Благодаря. Просто ти благодаря.
Сега остава единствено да се чака, си каза Сам. Да се чака още съвсем малко с абсолютната увереност, че разрешението на УХЛ за монтаина ще се получи бързо, наистина бързо.
Винсънт Лорд установи, че от времето на предишната им схватка в някои отношения доктор Гидиън Мейс се е променил. Изглеждаше по-стар — това бе логично — но и по-добре от преди, което будеше изненада. Лицето му не бе толкова зачервено, на носа му изпъкваха по-малко венички. Беше сменил износения си костюм с нов. И очилата му бяха нови — вече не си присвиваше очите. Държеше се по-нормално, явно бе по-малко груб и не се заяждаше. Една от причините за тези промени, която Лорд научи от други свои познати в УХЛ, бе решението на Мейс да се откаже от пиенето и да стане член на доброволната организация за борба против алкохолизма.
С изключение на Мейс всичко друго в УХЛ си беше същото, дори и по-лошо. Централата на управлението във Вашингтон не се различаваше от предишното запуснато и безлично сборище. В миниатюрния кабинет на Мейс и върху бюрото му имаше повече книжа от всякога. Той бе заобиколен от купища хартия като надигащ се прилив. Трябваше да се прескачат книжа и преписки, наслагани по пода, поради липса на друго място.
Показвайки с жест наоколо, Лорд запита:
— Дали нашата документация за монтаина е някъде тук?
— Отчасти — отвърна Мейс. — Няма място за цялата. Предполагам, че сте дошли във връзка с монтаина.
— Да — потвърди Лорд. Той седеше срещу доктора и до този момент се надяваше, че може би няма да е необходимо да си послужи с ксерокопията, сложени в куфарчето до краката му.
— Наистина, много съм обезпокоен от случая в Австралия — пак за разлика от преди тонът на Мейс бе приемлив. — Знаете какво имам предвид, нали?
Лорд кимна:
— Жената от целините. Да, съдът отхвърли нейния иск, а имаше и правителствено разследване. На два пъти обвиненията бяха подлагани на грижлива проверка, която възстанови доброто име на монтаина.
— Чел съм всичките тези материали — каза Мейс. — Но искам по-подробна информация. Писах до Австралия да ми я изпратят. А след като я получа, могат да възникнат допълнителни въпроси.
Винсънт Лорд запротестира:
— Но тази история ще продължи с месеци!
— Няма никакво значение. Ще правя онова, за което съм поставен тук.
Директорът на научните изследвания реши да направи последен опит:
— Когато вие задържахте заявлението ни за стейдпейса, аз ви уверих, че той е добър препарат, без никакво вредно странично действие и думите ми — въпреки неоправданото закъснение — се потвърдиха. Сега ви обещавам, имате честната ми дума на учен, че същото нещо се отнася и за монтаина.
Мейс отвърна равнодушно:
— Вие мислите, че забавянето на стейдпейса бе неоправдано, но аз не мисля така. Във всеки случай, той няма нищо общо с монтаина.
— В известен смисъл има — отговори Лорд, разбирайки, че вече няма друг избор, и погледна назад, за да се увери, че вратата е затворена. — Има, понеже според мен онова, което вие причинявате на нас, на „Фелдинг-Рот“, е свързано не с нашата молба, а с вашия начин на мислене. Вие имате много тежки лични проблеми, които ви отнемат най-ценното от духовните сили и създават у вас безпочвени предразсъдъци, засенчват възможността за точни преценки. Някои от тези проблеми стигнаха до ушите на нашата компания.
Мейс се дръпна назад и рязко запита:
— За какво, по дяволите, ми говорите?
— Ето за това — каза Лорд. Той бе отворил куфарчето и вадеше оттам книжа. — Това са касовите бележки за сделките с посредника, инкасираните чекове, извлечения от банкова сметка и други документи, показващи, че сте получили над шестнайсет хиляди долара незаконна печалба, използвайки поверителни сведения на УХЛ за две лекарствени фирми — „Бинвъс Продъктс“ и „Минтоу Лабс“.
Лорд сложи десетина листа върху разбърканите книжа на бюрото на Мейс.
— Предлагам да разгледате внимателно тези материали. Разбира се, те са ви познати от преди, но новото за вас е може би това, че копия от тях притежава и друг. Впрочем те са копия от копия — безполезно е да се задържат или унищожават.
Мейс мигновено разпозна касовите бележки на посредника — най-горния лист. Взе го с разтреперани ръце, после един по един и останалите. Явно не ги виждаше за пръв път. Лицето му постепенно побледняваше, а устните му конвулсивно потрепваха. Да не получи сърдечен удар, помисли Лорд. Мейс остави листовете и прошепна:
— Откъде ги взехте?