— Предполагам, че вие сте Джордан?
— Да — потвърди Силия. — Откъде знаете?
— Чувала съм за вас. В този калпав бранш няма много жени на ръководна работа и съвсем определено няма друга, която да е продала толкова евтино женското благоприличие.
Силия любезно запита:
— Защо сте тъй сигурна, че аз, както се изразихте, съм го продала?
— Ако не сте, нямаше да работите в сектор за търговия с лекарства.
— Отначало работих като фармацевт и после като другите се издигнах в структурата на нашата компания — каза Силия.
— Тая работа хич не ме интересува. Защо сте дошла?
Силия се опита да парира враждебността с усмивка:
— Както обясних, исках да се запозная с вас. Струваше ми се, че бихме могли да поговорим, да разменим мнения Дори да не постигнем съгласие, пак бихме могли да стигнем до нещо.
Дружелюбността не постигна нищо. Доктор Стейвли хладно запита:
— До какво да стигнем?
Силия сви рамене:
— Предполагам до някакво взаимно разбиране. Няма значение, явно съм сбъркала.
Тя се дръпна, готова да напусне стаята, за да не слуша повече обиди.
— Какво бихте желали да знаете?
В тези думи на Стейвли имаше по-малко неприязън. Силия се поколеба дали да тръгне, или да остане.
Домакинята й посочи един стол:
— Щом сте дошла тук, седнете. Ще ви отделя десет минути, а после ме чака много работа.
При други обстоятелства Силия би реагирала твърдо, но любопитството я накара да продължи със сдържан тон:
— Искам да разбера защо толкова мразите фармацевтичния бранш?
За пръв път Мод Стейвли си позволи вяла усмивка, която изчезна мигновено.
— Казах, че разполагам с десет минути, а не с десет часа.
— Защо поне не започнем през времето, което ни остава?
— Много добре. Най-безнравственият сектор във вашия бизнес е този, в който работите вие — продажбите. Вашата и всички останали компании продават повече, отколкото е необходимо, и то по груб, циничен и порочен начин. Вие се заемате с производство на ценни лекарства за ограничен кръг случаи, после с масови, безскрупулни рекламни кампании си осигурявате същите лекарства да се предписват на безброй хора, които фактически или не се нуждаят, или не могат да ги купят, или не трябва да ги гълтат, а понякога и трите.
— Безнравствен и другите епитети са доста силнички — отбеляза Силия. — Никой не отрича, че е имало случаи на свръхпредписване, но…
— Случаи на свръхпредписване! Излишното предписване на лекарства е норма! Норма, към която вие и вашите хора се стремите, правите планове за нея и сигурно я боготворите! Ако искате пример, да вземем валиума и подобните препарати, навярно най-много употребяваната и излишно предписвана група лекарствени средства в историята. В резултат на необузданите рекламни кампании, подхранвани от ненаситната алчност на фирми като вашата, тези лекарства са оставили след себе си кой знае колко наркомани, меланхолици и самоубийци…
— И са помогнали на много хора, които действително са се нуждаели и са имали полза от лекарствата — вметна Силия.
— Малцина! — настоя събеседничката й. — Които можеха да ги имат без прекалената реклама, втълпила в главите на лекарите, че лекарствата от групата валиум са панацея за всяка болест. Аз знам, че е така. Аз бях една от заблудените лекарки, докато не разбрах ужасите в света на лекарствата. Сетне се отказах от лекарската практика и основах тази организация.
— Знам, че сте лекарка — неуверено потвърди Силия.
— Да, интернист. Обучаваха ме да се грижа за здравето на хората и да спасявам живота им. Нещо, което правя тук и то в много по-голям мащаб.
Стейвли махна с ръка да изоставят темата за нейната кариера.
— Да се върнем на валиума. Той показва безпринципността на вашия бранш и в друго отношение.
— Слушам ви. Не съм съгласна, но ви слушам — каза Силия.
— Никой не се нуждаеше от разните варианти на валиума, произвеждани от конкуриращите се фирми. Няма никаква полза, никаква обществена изгода да се пускат на пазара пет различни вида ВАЛИУМ. И въпреки това след като валиумът осигури огромен финансов успех, другите компании посветиха месеци, дори години, на изследвания — ценно време на научния потенциал, огромни суми пари — не да се открие нещо ново и полезно, а просто да получат своя вариант на валиума, с друго име. Така започна производство на други валиуми — със смяна на молекули, просто да направят малко по-различна разновидност на препарата, за да го патентоват и да постигнат нови печалби с разпространението му.
Силия каза нетърпеливо:
— Всеки знае, че има „и ние ги правим“ лекарства, вероятно повече, отколкото е необходимо. Но те понякога водят до нови открития и осигуряват платежоспособността на фармацевтичните компании, от които обществото се нуждае през периодите между други големи открития.