— О, господи! — доктор Стейвли сложи ръка на челото си в израз на недоверие. — Вярвяте ли наистина в тези студентски аргументи? Ами ако не се отнася само за вали-ума? Когато всяко по-ценно ново лекарство започне да се копира от други? Ето защо фармацевтичните изследвания трябва да се насочват и контролират от държавата, макар че се финансират от лекарствените фирми.
— Сега пък аз не мога да повярвам, че говорите сериозно! Искате изследванията в нашата област да се контролират от същите политикани, които опустошиха системата на социалното осигуряване, стремят се към безцелни акции за трупане на политически кредит, не са в състояние да държат един бюджет и плюят най-свидното си, за да спечелят гласоподаватели. При подобна система пеницилинът сигурно още нямаше да бъде пуснат на пазара! Добре, да приемем, че свободното капиталистическо предприятие не е съвършено — то обаче е далеч по-напредничаво! И много по-етично!
Стейвли продължи, сякаш не я бе чула:
— Човек трябва да удря с правилниците по главата вашата драгоценна индустрия, докато най-сетне тя реши да публикува предупреждения за опасностите от нейните лекарства. Даже и днес тя се бори за минимум предупреждения и обикновено побеждава. И не само това. След като новото лекарство се пусне на пазара, страничните му явления се прикриват — заравят се в папките на компанията — съвсем удобно, а и безсърдечно.
Силия възрази:
— Това са глупости! По закон сме задължени да съобщаваме в УХЛ за страничните явления. Е, може би е имало няколко пропуска…
— Има много случаи, извънредно много, за които нашата организация знае и се обзалагам, че фактически са много повече. Незаконно затаяване на информация Нима е възможно съдебно преследване на подобни деяния? Никога — щом вие имате такава армия от платени лобисти, които действат на Капитолийския хълм.
Е, да, разсъждаваше Силия, тя бе дошла тук да пита за мнения и ето — получава търсеното. Продължи да слуша, понякога прекъсваше и обещаните десет минути станаха един час.
Стейвли спомена за известна на Силия неотдавнашна полемика. Една фармацевтична компания (не „Фелдинг-Рот“) се бе натъкнала на проблеми, свързани с неин препарат — интравенозна течност, използвана в болниците. Някои от банките със стерилната течност имали дефектни запушалки, през които проникнали бактерии и те от своя страна причинили септикемия — отравяне на кръвта — довела до смъртта на няколко пациенти.
Създала се беше следната дилема: броят на въпросните заразени банки бе малък и лесно биха могли да се открият, а нямаше да има други повредени, понеже техническият проблем при производството бе изяснен и решен. Междувременно налагането на възбрана върху всички количества интравенозна течност в складовете на всички болници бе довело до критичен недостиг и естествено — до повече смъртни случаи, отколкото би предизвикала заразената интравенозна течност. Проблемът бе разискван многократно в продължение на няколко седмици между производителите, УХЛ и болниците. Доктор Стейвли разкритикува онова, което според нея било „позорен пример за протакане от страна на една лекарствена фирма, отказваща да прибере обратно един опасен препарат“.
— И аз знам нещичко за случая. Всяка от страните полага усилия да реши проблема — обади се Силия. — Точно тази сутрин разбрах, че УХЛ е решило да забрани употребата на наличните количества интравенозна течност. До края на седмицата ще подготвят предизвестията, а решението ще бъде обявено на пресконференция в понеделник сутринта.
Стейвли я изгледа косо:
— Сигурна ли сте?
— Абсолютно.
Силия бе получила информацията от служител във въпросната компания, на който можеше да се разчита.
Доктор Стейвли записа нещо в бележника си и разговорът продължи. Накрая стигнаха до монтаина.
— Дори сега „Граждани за безопасна медицина“ ще направи всичко възможно да попречи на това недостатъчно изпитано лекарство да излезе на пазара.
На Силия й дотегна от едностранчивата тирада и се тросна:
— Смешно е да говорите, че изпитанията на монтаина са недостатъчни! А освен това имаме разрешение на УХЛ.
— В интерес на обществеността това разрешение трябва да се отмени!
— Защо?
— Имаше един случай в Австралия…
Силия отегчено я прекъсна:
— Знам за случая в Австралия.
И подробно разказа как специалистите-медици са отхвърлили обвиненията, направени на съдебното заседание и че там, а после и на разследването по искане на правителството, не останало нито сянка от съмнение за безопасността на монтаина.