— Не съм съгласна с тия специалисти — възрази Стейвли. — Четохте ли стенограмата на процеса?
— Четох информация, съставена по стенограмата.
— Не ви питам за нея. Питам ви четохте ли стенограмата на процеса?
— Не — призна Силия.
— Тогава я прочетете! И недейте се заема да защитавате монтаина, преди да сте се запознали с нея.
Силия въздъхна.
— Не вярвам, че ако продължим дискусията, ще стигнем до някакъв резултат.
— Точно това ви казах в началото, ако не сте забравили.
За втори път се прокрадна лека, вяла усмивка под пронизващите очи на доктор Стейвли.
Силия кимна:
— Вие бяхте права. За другите неща не, но затова — да.
Доктор Стейвли отново заби поглед в преписката, която четеше при влизането на Силия. После вдигна очи:
— Довиждане, Джордан.
— Довиждане — отговори Силия и излезе от неприветливите стаи в сградата на също толкова неприветливата улица.
Късно следобед Силия пътуваше с автомобила си от Манхатън за Мористаун и разсъждаваше върху характера на Мод Стейвли.
Несъмнено Стейвли бе идеалистка, но в известна степен и маниачка. Ясно бе също така, че й липсва чувство за хумор и не може да разглежда себе си другояче, освен като самата сериозност. Силия и преди бе срещала подобни хора — винаги й е било трудно да води с тях смислени, обективни разговори. Хора, привикнали да виждат нещата или бели, или черни, не могат да не ги противопоставят и да възприемат начин на мислене в полутоновете на сивото, какъвто всъщност е животът в по-голямата си част.
От друга страна, председателката на „Граждани за безопасна медицина“ бе много добре информирана, говореше умно, умееше да организира времето си и имаше проницателен, даже блестящ интелект. Медицинското образование й осигуряваше добър престиж и право да се произнася по въпросите на лекарствата с рецепта. Някои от схващанията й също така не бяха толкова различни от тези на Силия, дори си спомни, че преди четиринайсет години реагираше почти като Стейвли към лекарствата от рода „и ние ги правим“ и към „молекулярната рулетка“. Всъщност по онова време Сам Хоторн бе изтъкнал аргументите, които тя използва в спора си с председателката на „Граждани за безопасно лечение“. И макар че се позова на тях, не бе напълно убедена в правотата им.
Стейвли обаче прояви неуравновесеност, когато подчертаваше отрицателните черти на фармацевтичната промишленост, пренебрегвайки нейния много положителен хуманитарен принос към науката и здравеопазването. Веднъж Силия бе чула да описват лекарствената промишленост в Съединените щати като „национално съкровище“ и вярваше, че по принцип това е истина. Стейвли също така наивно и абсурдно твърдеше, че научните изследвания в тази област трябва да се контролират от държавата и беше съвсем дезинформирана и предубедена по отношение на монтаина.
Общо взето Стейвли и „Граждани за безопасна медицина“ бяха сериозни опоненти, които не биваше нито да се пренебрегват, нито да се подценяват.
За едно нещо Стейвли основателно я упрекна, мислеше с известна горчивина Силия — не е чела стенограмата на процеса за монтаина в Австралия. Идната седмица имаше намерение да стори това.
Късно същия ден на вечеря Силия разказа на Андрю за посещението си в „Граждани за безопасна медицина“. Той както винаги привнесе нещичко от мъдростта си.
— Вероятно тези активисти — Мод Стейвли, Сидни Улф, Ралф Нейдър и другите, ти изглеждат трудни хора и понякога ги презираш — каза Андрю. — Ти обаче се нуждаеш от тях, вашата промишленост се нуждае от тях, също както „Дженерал Мотърс“ и другите автомобилни компании се нуждаеха от Нейдър преди да слезе от сцената. Със заяжданията си той помогна да се произвеждат подобри и по-сигурни автомобили — за всички нас. И що се отнася до мен, аз съм му благодарен. Сега Стейвли и Улф ви лазят по нервите, на теб и на твоите хора.
— Съгласна съм — въздъхна Силия. — Но поне да бяха малко по-разбрани и по-въздържани.
Андрю поклати глава.
— Тогава нямаше да бъдат истински активисти. И още нещо — когато са груби и неетични, както им се случва понякога, би трябвало да се запиташ: От кого са се научили да се държат така? Отговорът е: От компании като вашата, миличка, понеже едно време никой не се интересуваше какво правят и тогава те бяха именно груби и неетични.
Силия щеше да осмисли по-добре последната бележка на Андрю, ако бе присъствала на една сцена в седалището на „Граждани за безопасна медицина“. В петък следобед, няколко минути след като тя си бе тръгнала, доктор Стейвли повика един свой сътрудник и запита: