Силия много се зарадва, че в това отношение Састри бе сбъркал, а Мартин излезе прав.
От едно писмо на Найджъл Бентли, административния директор, се разбра, че техническото им постижение се отнася до прочистване на полипептидна мозъчна смес, получена от плъхове и тестове на плъхове в лабиринт, потвърдили положителното действие на сместа за подобряване паметта на по-старите от тях. Експериментите продължаваха.
Макар че не се знаеше още колко години щяха да минат, докато се получи препарат за подобряване на човешката памет, тази възможност несъмнено бе станала много по-реална.
Новината дойде тъкмо навреме, за да предотврати поредния опит на някои членове на дирекционния съвет да наложат решение за закриване на института в Харлоу, позовавайки се отново на големите разходи и на липсата на резултати. Практическият, макар и неголям напредък, отклони поне временно заплахата, надвиснала над института и проекта за умствено стареене.
Това бе още една причина Силия с радост да си спомни, че преди година и половина бе предложила институтът в Харлоу да не се закрива.
В средата на декември стенографските протоколи на процеса в Австралия бяха вече на бюрото на Силия във вид на един обемист том от няколкостотин страници. По това време работата бе така напрегната, че тя отложи четенето му за по-късно. Такава възможност не се откри до началото на януари, а тогава настъпи съвсем неочаквано едно събитие, заради което стенограмата вероятно щеше да чака реда си още доста време.
Новоизбраният, но още невстъпил в длъжност президент Картър бе изненадал света с осигуряването на мандата си за Белия дом през следващите четири години. Авангардът на новата администрация трескаво набираше кандидати за многобройните държавни постове, които скоро щяха да бъдат освободени от републиканците. Между кандидатите бе и Зейвиър Ривкин, вицепрезидент на „Фелдинг-Рот“ по търговията.
Зейв Ривкин, дългогодишен демократ, а отскоро и горещ привърженик на Картър, бе вложил лични усилия и пари в предизборната кампания. Освен това се познаваше лично с новия президент, тъй като бяха служили заедно във военноморския флот. Плод на всичко това бе и отплатата — предложение за поста заместник-министър на търговията.
Отначало във „Фелдинг-Рот“ вестта за предложението се пазеше в тайна, както и желанието на Зейв да го приеме. Знаеха Сам Хоторн и няколко души от дирекционния съвет, които също така имаха положително отношение. Те чувстваха, че не би било зле компанията да има един свой човек в търговското ведомство на официален Вашингтон. На Ривкин без много шум бе уредена предварително една щедра пенсия и той трябваше да напусне след 20 януари, когато президентът щеше да встъпи в длъжност.
През втората седмица на януари Сам извика Силия и й каза за Ривкин. След ден-два тази новина щеше да се разчуе из цялата компания.
— Съвсем откровено, никой, включително и аз, не очаквахме, че това ще стане тъй скоро, но щом Зейв напусне, ти ще заемеш мястото му като вицепрезидент по търговията. Обсъдих идеята със същите членове на съвета, които одобриха преместването на Зейв. Всички добре разбираме, че промяната става в доста неудобен момент, когато монтаинът е… — той спря. — Какво има?
— Нищо особено — отвърна Силия и понеже стояха прави в кабинета му, запита: — Може ли да седна?
— Моля ти се, седни, разбира се — посочи й той креслото.
— И ми дай една минутка да се опомня — изведнъж сякаш гласът й бе пресипнал. — Може би не разбираш, но ти току-що сякаш ме удари с гръм.
По лицето на Сам се изписа съжаление:
— Ах, дявол да ме вземе, извинявай! Трябваше да ти го кажа по-внимателно! Понякога ми се налага да действам с такава отвратителна бързина, че…
— И така е добре! Всъщност всякак е добре. Ти говореше преди малко за монтаина… — прекъсна го Силия.
Но думите й като че ли идваха от неин двойник, намиращ се някъде надалеч. В ума й сякаш всичко се завъртя обратно, спомни си, когато преди седемнайсет години тогавашният вицепрезидент по търговията Ърв Грегсън, който отдавна си беше отишъл, пред очите на всички участници гневно й нареди да напусне търговската конференция на компанията, свикана в Ню Йорк… и Сам я бе спасил — от вицепрезидента и от всички други. А сега отново Сам… По дяволите, няма да плача, каза си тя. Но не можа да се въздържи съвсем и вдигайки очи, видя как Сам вади кърпичка от джоба си и се усмихва.