Напоследък Лорд се държеше дружелюбно с нея, но през време на разговора им явно охладня. Той жлъчно отвърна:
— Ако имате претенции за някакви научни знания и преценки, бих искал да ви напомня, че закърнялото ви университетско образование по фармация е вече много далеч от вас самата и от днешния ден.
Макар че много се изненада от неохотата на директора на научните изследвания да й даде докладите, Силия нямаше никакви намерения да спори с него. Тя спокойно отвърна:
— Изобщо нямам претенции, Винс. Но ви моля, мога ли да получа докладите?
Озадачи я и още нещо: предполагаше, че докладите са класирани в общата картотека на дирекцията и че Лорд ще нареди да му ги донесат. Той обаче с кисела физиономия отключи едно чекмедже на бюрото си, взе оттам някаква папка, измъкна докладите и ги подаде на Силия.
— Благодаря. Ще ви ги върна — каза тя.
Същата вечер, въпреки умората, Силия не си легна, докато не изчете докладите на „Жиронд-Шими“ и доста от стенограмата на процеса в Австралия, която я разтревожи най-много.
Пълният текст на стенограмата съдържаше няколко съществени момента, липсващи в известния на Силия съкратен вариант.
В него се твърдеше, че ищцата по делото имала лош характер, гълтала много лекарства (освен монтаин), била пред прага на алкохолизма и страстна пушачка. Всичко това бе вярно.
Също така вярно, но пропуснато в съкратената информация бе, че независимо от посочените отрицателни качества, майката е интелигентна — факт, потвърден от няколко свидетели. Освен това в нейния род не бил известен случай на умствено разстройство или физически недъг.
Второто ново нещо за Силия бе, че жената вече е родила две нормални, здрави деца.
В съкратения вариант се казваше, че тя не знае кой е бащата на последното й дете.
Пълният текст обаче съдържаше категоричното й показание, че бащата е един от четиримата мъже, разпитани по решение на съда от специално назначен лекар. При нито един от четиримата, а и в рода им, не били установени патологични явления.
Докладите от Франция и Испания, изпратени до Винсънт Лорд, бяха почти в духа на казаното от Бил Инграм. Подробностите потвърждаваха мнението на Лорд, че проверките на „Жиронд-Шими“ са направени много задълбочено и от компетентни хора.
Все пак трите документа, взети заедно, не намалиха, а засилиха неспокойствието в душата на Силия. Независимо от другите съображения и твърдения, налагаше се изводът, че трите жени, на огромни географски разстояния една от друга, са родили физически деформирани и ненормални умствено бебета и по време на своята бременност са вземали монтаин.
След като прочете всички материали до последния ред, тя реши, че въпреки неохотата на Винсънт Лорд Сам Хоторн трябва да бъде осведомен не само за всички известни факти, но и за растящата загриженост на Силия във връзка с монтаина.
12
На следващия ден, към 10,30 сутринта, на бюрото на Сам вече лежеше докладна на Силия, адресирана до него с надпис „спешно“. Скоро след като го прочете, той свика висшето ръководство на заседание в четири и половина часа.
Наближавайки президентския кабинет, Силия дочу през отворената към коридора врата силен мъжки смях, който точно в този момент й се стори много неподходящ.
Щом влезе в преддверието, една от двете секретарки на Сам я погледна и се усмихна:
— Здравейте, госпожо Джордан!
— По шума ми прилича на приятелско увеселение, Маги.
— Има нещо вярно — усмихна се отново секретарката и посочи към другата отворена врата. — Защо не влезете? Предполагам, че господин Хоторн ще предпочете да ви каже новината лично.
В кабинета му едва се дишаше от дим на пури. Тук бяха Сам, Винсънт Лорд, Сет Файнголд, Бил Инграм, няколко вицепрезидента, включително Глен Никълсън, ветеран на компанията, който отговаряше за производството, доктор Старбът, от охрана на труда, и Джулиан Хамънд, младичък бакалавър на търговската администрация, завеждащ рекламния отдел на „Фелдинг-Рот“. Всички пушеха пури. Инграм — също, макар и доста непохватно. Силия никога не бе го виждала да пуши.
— Ето я Силия! — извика някой. — Сам, дай й една пура!
— Не, не! — отвърна Сам. — За дамите има нещо друго.
Сияещ от радост, той заобиколи до другия край на бюрото си, където имаше купчина кутийки с шоколадови фигурки-костенурки. Предложи една на Силия.
— За здравето на моя внук, който — и Сам погледна часовника си — вече е на двайсет минути.
За миг сериозното й настроение се изпари.
— Чудесна новина, Сам! Поздравления!