Лорд отговаряше на Сам и с мъка прикриваше недоволството си от Силия:
— Тези, както реши да ги наречеш „допълнителни въпроси“ не променят абсолютно нищичко. Всъщност не мога да разбера просто защо са внесени за обсъждане тук!
Край масата се разнесе шепот на облекчение.
— Но щом сме се събрали и за да се документира официално, аз съм готов да дам становище от научна гледна точка по трите случая — австралийския, френския и испанския. — Лорд поспря: — Разбирам, че се бърза…
Сам запита:
— Колко време ти е необходимо?
— Обещавам да говоря най-много десет минути.
Сам погледна часовника си:
— Хубаво, но не повече.
Това е ужасно! Силия умоляваше мълчаливо, неистово. Проблемът е жизненоважен, за да се претупа по този начин. Тя се отърси от стремително нахлуващите мисли в ума й, за да чуе какво говори Винсънт Лорд.
Изведнъж гласът на директора на научните изследвания зазвуча авторитетно, убедително, логично. Той проследи поотделно развитието на трите трагични случая с ненормални бебета. После обясни, че действието на всяка от многото причини би могло да наруши нормалната бременност и да увреди ембриона. Особено произволното смесване на химически съединения в човешкото тяло, по-специално лекарства, от една страна, и алкохол от друга, би могло да доведе до катастрофални последици, за които има немалко трагични примери.
И за трите инцидента, настояваше Лорд, са налице редица възможни обяснения, някои от които съвършено убедителни, че би било наистина нелогично и ненаучно да се търси причината в монтаина. Особено когато в целия свят препаратът се ползва с безупречна популярност, а инцидентите се дължат на съвсем други причини. Той си послужи с изразите „истерия“ и „вероятна измама“, когато говореше за опитите да се доказва, че нещастията са резултат на лекарството, и за публикациите в този смисъл.
Заседаващите го слушаха много внимателно и като че ли приемаха думите му за чиста монета. Може би те имат право, мислеше Силия. Искаше й се да бъде убедителна и уверена като Винс. Желаеше го съвсем искрено и признаваше, че Лорд умее много повече от нея да прави подобни преценки. И все пак, макар че довчера тя бе най-ревностният защитник на монтаина, просто не се чувстваше сигурна в тази своя позиция.
Лорд бе към края на красноречивото си изказване:
— При внедряването на всяко ново лекарство винаги има съмнения, че е вредно, че има странични явления, които омаловажават полезността му. Подобни съмнения могат да бъдат плод на отговорно, загрижено отношение на компетентни професионалисти, а също така да се предявяват безотговорно от некомпетентни хора, без никакви сериозни основания. В интерес на обществото и на компании като нашата, които не могат да си позволят да произвеждат опасно лекарство, всяко съмнение трябва да се провери внимателно, обективно, научно. Защото — нека не забравяме — нито едно оплакване, нито един упрек за конкретен препарат не бива да се отминава без необходимото внимание.
Той се изкашля и продължи:
— Естествено онова, което трябва да се изясни, е дали една неблагоприятна реакция на организма се дължи на лекарството, или на други причини. А те биха могли да бъдат много. Е, аз съм убеден, че при обсъжданите от нас случаи са извършени най-внимателни проверки. Обвиненията са били подложени на грижлив анализ и е било доказано, че описаното отрицателно въздействие не се е дължало на монтаина.
Лорд завърши с думите:
— Накрая има още един съществен факт, който не бива да забравяме. Ако едно лекарство бъде неправилно отречено заради някакъв страничен ефект, който то не е причинило, и не бъде пуснато на пазара, безброй хора няма да могат да се възползват от терапевтичните му възможности. Според мен те не бива да бъдат лишавани от придобивката, която им предлага монтаинът.
Думи, които оставят дълбока следа, призна в себе си Силия.
Сам сполучливо изрази чувствата на останалите:
— Благодаря, Винс. Мисля, че ти ни помогна да се чувстваме по-добре — той отблъсна стола си назад. — Не смятам да вземаме някакво решение. За мен е достатъчно, че няма никаква опасност да продължим работа по монтаина с пълен ход, и предполагам, че всички присъстващи са съгласни.
Другите отговориха с утвърдителни кимания.
— Е, мисля, че с това свършихме — каза Сам. — Сега с ваше позволение…
— Извинявайте, боя се, че не сме свършили — обади се Силия.
Всички се обърнаха към нея.
Сам нетърпеливо запита:
— Какво има?
— Искам да задам един въпрос на Винс.