— От забавянето ще има поне един сигурен резултат-обади се Хамънд, шефът на рекламната дейност. — Ако не пуснем монтаина в продажба сега, ще създадем много сладка работа на печата. Така ще оплюе препарата, че после изобщо не можем да се оправим.
— И аз мислих по този въпрос. Сега отлагането на монтаина в някои отношения е равносилно на прекратяване на производството му — потвърди Сам.
Той отново се обърна към Силия с упрек в гласа:
— Ако постъпим както ти предлагаш, и то поради съвсем мъгляви съображения, мислила ли си изобщо за въпросите и гневната реакция от страна на дирекционния съвет и на акционерите? А помислила ли си за работниците ни, които трябва да скръстят ръце и дори да се простят с работата си?
— Да — отвърна тя, като се опитваше да остане спокойна и с мъка прикриваше гнева си. — Помислила съм за всичко! Мислих цяла нощ и цяла сутрин!
Сам скептично изсумтя и се обърна към Файнголд:
— Тъй или иначе, става дума за загуба на около двайсет и осем милиона, да не говорим за относително много по-голямата сума на нереализираната печалба.
Ръководителят на финансовия контрол погледна със съжаление към Силия и отговори:
— Вярно, това е потенциалната загуба.
Сам мрачно рече:
— А тя не е по силите ни, нали?
Файнголд тъжно поклати глава:
— Не.
— И все пак загубата може да бъде още по-голяма, ако монтаинът ни създаде неприятности — намеси се Силия.
Глен Никълсън с леко смущение каза:
— Трябва да помислим и за това.
Първата подадена към Силия ръка, макар и нерешително. Тя хвърли благодарен поглед към шефа на производството.
Винсънт Лорд се намеси:
— Неприятности обаче не се очакват. Освен ако, разбира се, всички тук — той огледа присъстващите — са склонни да приемат дамата като наш първокласен научен експерт.
Дочу се колеблив смях, бързо прекъснат от нетърпеливия жест на Сам.
— Силия, моля те, слушай ме внимателно — каза той. Гласът му бе много сериозен, но по-въздържан, отколкото преди няколко секунди. Погледите им отново се срещнаха. — Бих искал да поразмислиш. Може би си прибързала и не си преценила всички възможни последици. На всеки от нас може да се случи. Аз естествено неведнъж съм си вземал думите назад, колкото и да ми е било трудно, и съм признавал грешката си. Ако сега се налага ти да направиш същото, никой тук нито на йота не ще промени мнението си за теб, а пък и всичко казано ще си остане както досега. Обещавам ти и същевременно настоявам да промениш становището си. Какво ще кажеш, а?
Тя мълчеше. Не искаше да прибързва с мнение, докато не размисли. Сам току-що й бе предложил — благосклонно и с леснина, в неговия стил — достоен изход от създалото се положение. Искаше се от нея да каже само една дума, едно изречение и щеше да излезе от задънената улица, кризата щеше да свърши мигновено, както бе възникнала. Невероятно съблазнително предложение.
Преди Силия да отговори, Сам добави:
— Лично ти поемаш огромен риск.
Тя знаеше точно какво има предвид Сам. Назначението й за вицепрезидент по търговията още не бе утвърдено и никога нямаше да бъде, ако това, което ставаше тук, стигнеше до логичния си край.
Сам е прав — тя поемаше огромен риск.
След като помълча още малко в размисъл, Силия спокойно и категорично му отговори:
— Съжалявам, Сам, преценила съм всичко. Разбирам добре колко много рискувам. И отново предлагам пускането на монтаина в продажба да се отложи.
Жребият бе хвърлен. Сам помръкна, после пламна от гняв и на нея й стана ясно, че връщане назад няма.
— Много добре — отсечено отговори той. — Поне знаем кой на какви позиции е — той помисли и продължи: — Отначало казах, че няма да подлагаме решението на гласуване. Вземам си думите назад. Искам всичко да се документира официално. Сет, моля те, води бележки.
Шефът на финансовия контрол, все още потиснат, отново извади писалката и се приготви да записва.
— Вече ви изясних позицията си — каза Сам. — Аз естествено съм за продължаване работа по внедряване на монтаина, както сме проектирали. Искам да знам вашето отношение. Които са „за“, да вдигнат ръка.
Ръката на Винсънт Лорд отхвръкна нагоре. Вдигнаха ръце доктор Старбът, Хамънд и други двама вицепрезиденти. Никълсън, вероятно преодолял съмненията си, също вдигна ръка. Бил Инграм, като се колебаеше, отправи умоляващ поглед към Силия. Тя обаче обърна глава, отказвайки да му помогне. Трябваше да реши самостоятелно. След секунда и ръката на Бил се вдигна нагоре.