Сам и другите се обърнаха към Сет Файнголд. Той въздъхна, остави писалката и колебливо вдигна ръка.
— Девет на един — съобщи Сам. — Няма никакво съмнение, че компанията ще продължи работа по монтаина.
Още веднъж настъпи мъчително мълчание, като че ли никой не можеше да реши какво да направи в следващата секунда. Сам стана:
— Както знаете, преди да започне всичко това, се готвех да отида да видя дъщеря си и внука си в болницата. Сега тръгвам за там.
Нямаше следа от предишната радост в гласа му. Той кимна на другите, но нарочно не поздрави Силия.
Тя остана на мястото си. Бил Инграм се изправи и тръгна към нея.
— Много съжалявам… — започна той.
Силия му махна с ръка да замълчи.
— Няма значение. Не искам да слушам нищо.
Внезапно, без дори да е допускала, разбра, че всичко, постигнато от нея във „Фелдинг-Рот“ — положението, авторитетът, името и перспективите — е рухнало. Можеше ли да оцелее? Никак не бе убедена.
— Искам да разбера какво смятате да правите? — запита Бил и понеже не получи отговор, продължи: — Сега, след като изразихте несъгласието си и всички знаят становището ви за монтаина, дали ще можете да продължите да ръководите търговската дейност.
Силия отговори машинално, без желание да взема решения в момента:
— Не знам. Просто не знам.
Тя обаче много добре знаеше, че тази вечер в къщи щеше внимателно да премисли всичко, което бе станало.
Сет Файнголд й каза:
— Неприятно ми бе да гласувам против теб, Силия. Но нали знаеш, нищо не разбирам от научни въпроси.
Тя го погледна в очите:
— Тогава защо изобщо гласувахте? Можехте да споделите това и да се въздържите.
Той поклати със съжаление глава и излезе.
Другите един по един го последваха и Силия остана самичка.
13
— Чувствам, че нещо не е в ред — каза Андрю, нарушавайки дългото мълчание по време на вечерята — И според мен причината е много сериозна.
Той поспря и понеже Силия не отговори веднага, продължи:
— Не си продумала, откакто съм влязъл. Познавам характера ти и няма да те измъчвам. Но когато решиш да поговорим и се нуждаеш от мен… аз съм на твое разположение, обич моя.
Тя сложи ножа и вилицата си до ястието, което почти не бе докоснала, обърна се към съпруга си и просълзена отговори:
— О, скъпи! Да знаеш колко много се нуждая от теб!
Андрю сложи ръката си върху нейната и нежно каза:
— Не се притеснявай. Първо се навечеряй.
— Не мога да сложа нито хапка в устата.
Скоро след това в дневната, отпивайки от чашата коняк, която й бе предложил Андрю, Силия му описа хода на събитията през последните два дни и стигна до кулминацията — когато не успя да убеди Сам и съвета, че трябва да отложи пускането на монтаина в продажба.
Андрю слушаше внимателно и от време на време я прекъсваше с въпроси. Накрая й каза:
— Не виждам какво друго би могла да направиш?
— Нищо друго — отговори тя. — Но сега трябва да реша — какво ще стане по-нататък?
— Налага ли се точно сега? Защо не се откъснеш от това ежедневие за известно време? Аз също бих могъл да си взема отпуск и да отидем някъде заедно. Далече от напрежението би могла да обмислиш всички въпроси и да постъпиш както според теб е най-правилно — настоя Андрю.
Тя признателно се усмихна:
— Много бих искала действително да разполагам с повече време, но решението трябва да се вземе бързо.
Андрю отиде при нея, целуна я и каза:
— Ти знаеш, че с каквото мога, ще ти помагам. Но помни едно нещо: винаги съм се гордял и ще продължа да се гордея с теб независимо от решението ти.
Тя с обич гледаше своя съпруг и си мислеше: ако беше някой дребнав човек, веднага щеше да й напомни за спора им в Сан Франциско, когато Андрю не се отказа от съмненията си в използването на монтаин или други лекарства от бременни жени. Силия му бе отговорила — оскърбително, както вече го чувстваше сега, — че медицинското му мислене вероятно е остаряло или предубедено, а може би и двете.
Този път нещата се бяха обърнали — тя бе обзета от съмнения, но Андрю с възвишената си душа никога нямаше да отвърне: „Нали ти казах!“
Ако трябваше да приложи критериите на Андрю към своята дилема, питаше се тя, какво би решила?
Излишно беше да се замисля. Тя знаеше.
Спомни си също така съвета, който бе получила преди години:
„Вие имате инстинкт, дарба за правилна преценка… Използвайте вашата дарба, Силия… Имате ли власт в ръцете си, твърдо отстоявайте онова, в което вярвате… Не позволявайте на малките хора да ви разубеждават!“