Сърцето й се сви при спомена за Илай Кампърдаун-някогашния президент на „Фелдинг-Рот“, — това бяха негови думи, казани много отдавна, малко преди да почине в неговия дом край езеро Маунт Кембл.
Андрю предложи:
— Още коняк?
— Не, благодаря.
Тя изпи чашата до дъно, погледна Андрю в очите и решително каза:
— Не мога да участвам в търговията с монтаин! Ще подам оставка.
Това бяха най-мъчителните мигове през всичките нейни двайсет и четири години работа във „Фелдинг-Рот“.
Силия написа на ръка и адресира до Сам следното писмо:
„С най-голямо съжаление си подавам оставката като директор по търговските въпроси при «Фелдинг-Рот».
Настоящото писмо прекратява правоотношенията ми с компанията.
Съображенията ми са ви известни. Струва ми се, че е излишно да ги повтарям.
Искам да ви уверя, че годините на работа в компанията бяха за мен удоволствие и чест. Особено бях поласкана от вашата подкрепа и приятелството ви, за което съм била и ще остана безкрайно благодарна.
Напускам без огорчение. Пожелавам на «Фелдинг-Рот Фармасютикълс» и на хората, които работят в нея, всестранен успех.“
Тя изпрати писмото по куриер до кабинета на президента и се яви там след половин час. Незабавно я поканиха да влезе при него. Вратата зад нея тихо се затвори.
Сам четеше някаква преписка и вдигна очи. Лицето му посърна. Той хладно запита:
— Искала си да ме видиш. Защо?
Тя неуверено отговори:
— Работила съм тук дълги години и повечето време под твое ръководство. Чувствах, че не бих могла да си тръгна просто ей така…
Той я прекъсна с ярост, в каквато никога не бе изпадал пред нея:
— Но ти правиш точно това! Изоставяш всички ни-приятелите и колегите си, сътрудниците си. Напускаш непочтено в най-тежкия момент, в период на решаваща търговска подготовка, тогава, когато си необходима на компанията!
Тя възрази:
— Напускането ми няма нищо общо с почтеността и приятелството.
— Няма, то се вижда.
Тя остана права, понеже не бе поканена да седне.
— Сам, моля те, разбери ме! — с умоляващ глас каза тя. — Не мога, просто не мога да участвам в продажбата на монтаин. Това вече е въпрос на съвест.
— Ти го наричаш съвест. Аз мога да си послужа с други думи — отвърна той.
— Какви? — полюбопитства тя.
— Първо — женска истерия. Второ — съмнителна, некомпетентна самоувереност. Напускаш, понеже си засегната, че не ти вървят по гайдата.
Очите на Сам святкаха от възмущение.
— Държиш се като жените, понесли плакати по улиците или хванали се за ръце да правят жива верига. Всъщност си подлъгана, станала си наивна жертва на оная полуграмотна кучка Стейвли!
Той посочи към отворения върху бюрото му сутрешен брой на „Ню Йорк таймс“. На едната страница бе публикувано изявление на доктор Мод Стейвли против монтаина, която също така бе научила за случаите с деформирани бебета във Франция и Испания и ги използваше в подкрепа на собствената си кампания. Силия вече бе чела статията.
— Това, което току-що каза, не е вярно, никой не ме е подлъгал — възрази Силия. Тя реши да отмине дребнавите антифеминистки нападки.
Сам подметна с подигравателна усмивка, сякаш не бе чул възражението й.
— Сега, предполагам, ще се присъединиш към Стейвли и нейната банда.
— Не, няма да се присъединявам към никого, няма да се срещам с никого и няма да давам обяснение защо напускам — каза тя и добави с тон, който й се струваше основателен: — В края на краищата вчера признах, че в случая се ръководя от инстинкта си.
Досега тя не бе виждала Сам в такова отвратително настроение. И въпреки това реши да отправи последна молба, да направи последен опит:
— Бих искала да ти припомня нещо, което ти веднъж ми каза. Обаждах ти се от Лондон, след като бяхме постигнали съгласието на Мартин Пийт-Смит да постъпи при нас.
Днес, обмисляйки предварително сегашния разговор, Силия си бе спомнила думите на Сам, след като тя успя да привлече Мартин в орбитата на „Фелдинг-Рот“. Сам я бе предупредил да не споменава на Мартин за никакви пари, но Силия не се съобрази с неговия съвет. В края на краищата парите натежаха на везните и младият учен се съгласи. Научавайки за успеха й, Сам я увери по телефона от Бунтон: „Ако някога по нашия път между теб и мен възникне различие в преценката на някой основен въпрос, ти давам право да ми напомниш за този случай, че ти излезе права, а аз сбърках“.
Сега Силия му напомни, но сякаш говореше на айсберг.
Той се тросна:
— Дори и да е вярно и макар да твърдиш, че е така, аз не си спомням. Това доказва, че не е останало нищо от преценката ти.
Изведнъж й стана много мъчно, сякаш в гърлото й заседна буца и тя успя да каже само: