— Довиждане, Сам.
Той не отговори.
Когато се прибра в къщи, Силия изпита странното чувство, че напускането на „Фелдинг-Рот“ се е оказало съвсем просто. Тя бе прибрала от бюрото си личните вещи, бе казала довиждане на секретарката и на няколко души от дирекцията — някои се просълзиха — и си тръгна с колата.
От една страна, разсъждаваше тя, внезапното й напускане бе неблагоразумно, но от друга — съвсем наложително. През последните седмици почти цялата работа на Силия бе съсредоточена върху монтаина и понеже тя не би могла с чиста съвест да я продължи, по-нататъшното й стоене би било безполезно. Освен това в нейната дирекция нещата вървяха добре и Бил Инграм, който и без това щеше да бъде назначен на мястото й след няколко седмици, можеше да поеме работата без никакви сътресения.
Мина й през ума, че никога няма да стане вицепрезидент — едно горчиво разочарование, тъй като тя почти бе стигнала до встъпване в длъжност. Твърдо реши обаче, че трябва да свикне с тази мисъл.
Андрю й телефонира два пъти — веднъж в службата, а по-късно и в къщи. Щом разбра за приемането на оставката й, каза, че ще се прибере рано и пристигна точно навреме за следобедния чай, който Силия вече бе приготвила. За нея това бе новост, но й се струваше, че занапред ще стане ежедневен навик.
Двамата се поздравиха с много нежност.
Докато пиеше чая си, Андрю ласкаво й каза:
— Необходима ти е почивка от „решения“, затова аз взех няколко от името на двама ни. Едното е ти и аз да си поживеем мъничко.
Той извади един голям кафяв плик и обясни:
— На път за в къщи се отбих в една туристическа агенция да изпълня друго мое решение. Тръгваме на пътешествие.
— Къде?
— Навсякъде. Ще обиколим света!
Тя протегна ръце към него:
— О, Андрю, ти си чудесен! Ти си моята утеха и радост в живота!
— Да се надяваме, че ще запазиш същото чувство, след като шест месеца ще бъдем непрестанно заедно по въздух, суша и море. — Андрю започна да вади проспекти от плика. — Като начало смятам да отпътуваме със самолет за Европа, там да пообиколим — Франция, Испания, Италия и някъде другаде, ако някой от нас се интересува. После тръгваме с кораб по Средиземноморието…
Силия бързо се ободри въпреки потиснатото си настроение. Те често бяха приказвали за околосветско пътешествие, но винаги някак неопределено, като въпрос на далечно бъдеще. Наистина защо не сега? — рече си тя. — Нима ще ни се отдаде по-подходящ момент?
Ентусиазиран като дете, Андрю вече вдъхва живот на идеята, помисли си Силия. — Ще отидем в Египет и Израел, после ще се спрем малко в Обединените арабски емирства… Индия, разбира се… Япония на всяка цена, също така Сингапур… Трябва да включим в маршрута Австралия и Нова Зеландия…
— Блестяща идея! — възхити се тя.
— Налага се да си намеря заместник, докато отсъствам от работа. Вероятно ще ми отнеме около месец, докато уредя въпроса, тъй че през март ще можем да потеглим.
С децата нямаше да имат проблеми, тъй като Лайза и Брус вече бяха поели ангажименти да работят през лятото и нямаше да останат в къщи.
Разговорът им продължи и Силия чувстваше, че днешната мъка щеше отново да я споходи и вероятно никога нямаше да отзвучи напълно, но за момента, и то с помощта на Андрю, успя да я отблъсне.
Късно същата вечер Андрю я запита:
— Знам, че е още рано, но ме интересува дали изобщо си мислила какво ще правиш, след като вече си скъсала с „Фелдинг-Рот“. Не мога да си представя, че ще решиш да останеш постоянно в къщи!
— Не, разбира се — отвърна тя. — Сигурна съм, че няма да остана. Но с каква работа ще се хвана просто не знам Трябва ми време, за да помисля — и ти ми го даваш, скъпи.
През тази нощ те се любиха не с пламенна страст, а със сладка нежност, която утеши Силия.
През следващите няколко седмици Силия удържа на думата си да не прави публични изказвания защо е напуснала „Фелдинг-Рот“. Нямаше нищо чудно в това, че новината за оставката й бързо се разпространи сред хората от бранша и стигна до ушите на деловия печат. Разпали се доста силно любопитство, но то си остана незадоволено Обаждаха й се от „Уолстрийт джърнъл“, „Бизнес уик“ и „Ню Йорк таймс“, но тя отказа да даде интервюта. Също така любезно отклоняваше въпросите на приятелите им — както на своите, така и на Андрю.
Само с Лайза и Брус сподели всичко и то по настояване на Андрю.
— Длъжна си да им кажеш — обясни той. — Децата ти се възхищават също както и аз. Те имат право да знаят защо могат да продължат да изпитват същото чувство. Не бива да остават в неведение.
Това означаваше да се пътува до Станфорд — заради Лайза, и до Потстаун — където Брус вече бе в трети курс на колежа „Хил“. Една кратка промяна за Силия, която й се отрази много добре. Нали дните й вече не бяха запълнени с активна търговска дейност! Не бе съвсем лесно да се приспособи към живот, в който имаше повече време, отколкото можеше да оползотвори.