Лайза изрази съчувствие, но прояви практицизъм:
— Ти ще си намериш друга работа, мамо, и при всички случаи ще бъде отговорна. Но точно сега най-доброто нещо е ти и татко да тръгнете на това околосветско пътуване.
Брус обаче с усет, далеч надхвърлящ годините му, сполучливо обобщи случилото се:
— Главното е да си спокойна пред съвестта си, мамо… и след като е минало достатъчно дълго време, пак да си убедена, че си постъпила правилно.
Разговорите с двете деца подействаха успокоително на Силия и в началото на март тя и Андрю излетяха от Ню Йорк за Париж. Започна тяхната разтоварваща от всякакво напрежение одисея.
14
Мартин Пийт-Смит вече си беше легнал, но не го хващаше сън. Бе събота, малко преди полунощ, краят на богата със събития и вълнения седмица.
Решил, че ще заспи, когато му дойде времето, той лежеше отпуснат с отворени очи, а мислите му бродеха на воля.
Науката, мислеше си шеговито той, би могла да се сравни с жена, която прикрива благосклонността си към своя ухажьор, докато той вече загуби надежда и реши, че е безсмислено да продължава. И тогава, изведнъж променила настроението си, жената разкрива своята тайна, сваля дрехата си и всеотдайно разтваря обятия.
Мартин продължи метафората по-нататък. Понякога изпитва поредица оргазми (не бе ли „вълнички“ думата, с която си служат жените?) и постепенно неизвестното и мечтаното започва да се откроява все по-ясно и по-ясно.
Защо, по дяволите, питаше се той, губя време с цялата тази сексуална фантасмагория?
И си отговори сам: Много добре знаеш защо! Заради Ивон. Всеки път, когато приближи до теб в лабораторията, умът ти хвръква нанякъде, може би към нещо като биология, но съвсем сигурно не към науката.
Е, защо тогава не направиш нещо?
Защо наистина? Върни се на въпроса по-късно!
Мигновено мисълта на Мартин се насочи към научните му търсения и към действително големия му успех, постигнат от… Кога всъщност започна всичко?
И той си спомни за оня миг и за дните преди него.
Силия Джордан беше в Харлоу преди две години — през 1975 г. Мартин си спомни как й показваше хроматограмите и обясняваше „където се появят ивици е налице пептид… Ще видите тъмни ивици в два реда и… поне девет пептида“.
Проблемът обаче, непреодолимият проблем явно бе, че сместа от пептиди, открита в мозъчната тъкан на младите плъхове, бе в съвсем малко количество, за да бъде пречистена и изпробвана. Тя също така съдържаше чужди, несвойствени частици, което накара Рао Састри да ги опише като „безсмислени“ пептиди.
Опитите за пречистване на сместа продължиха, но резултатите в най-добрия случай бяха случайни и като че ли потвърждаваха мнението на Састри за необходимостта от нова техника — проблем на следващите десет или повече години.
Духът на изследователите в Харлоу бе паднал. Те бяха загубили вяра в теоретичните постановки на Мартин.
Тогава, на най-ниското ниво на отлива, изведнъж настъпи преломът.
След упорит труд, използвайки по-големи количества мозъчна тъкан от млади плъхове, те постигнаха частично пречистване. Новата обогатена смес, съдържаща по-малко пептиди, бе инжектирана в старите плъхове.
Почти веднага настъпи изненадващо подобрение в способността на старите плъхове да учат и да помнят. Това се потвърди при тестовете в лабиринт.
Мартин с усмивка си спомни лабиринта, който използваха в лабораторията.
Той бе миниатюрно подобие на лабиринтите, в които се бяха забавлявали векове наред хората, търсейки начини да излязат. Обърквали са се, лутали са се в задънени коридори, преди да намерят изхода. Най-известният лабиринт в света, създаден през седемнайсети век по всяка вероятност за крал Уилям III, бе в Хамптън Корт Палъс, западно от Лондон.
Шперплатовият лабиринт в института представляваше умалено копие на този в Хамптън Корт. Беше го направил един от научните сътрудници през свободното си време. За разлика от този в Хамптън Корт обаче той се използваше само от плъхове.
Оставяха всяко животно в преддверието на лабиринта, при необходимост го побутваха, но после то само трябваше да намери изхода, където го очакваше някакво лакомство за награда. Наблюдаващите засичаха времето при всеки опит.
До започването на последната серия от експерименти резултатите общо взето бяха предвидими. Млади и стари плъхове след вкарване в лабиринта за първи път успяваха да излязат, но след много трудности. При втория опит обаче младите се оправяха и стигаха до наградата по-бързо, при третия — още по-бързо и тъй нататък.