— Не е необходимо — Мартин бе заровил лице в косите й. — Аз харесвам всичко в теб точно тъй, както е сега.
С всяка минута страстното им влечение един към друг се възраждаше и усилваше. Мартин бе в ерекция, а Ивон поривисто го притегляше към себе си, докато той се готвеше да проникне в нея.
— Хайде! Ела в мен! — настоя тя.
Мартин изведнъж замръзна и ръцете му се отпуснаха. После хвана Ивон за раменете и я отдели от себе си.
— Какво каза?
— Казах ела в мен!
— Не, преди това.
Тя умолително прошепна:
— Мартин, не ме измъчвай! Аз те искам сега!
— Какво каза?
— Ах, по дяволите! — недоволна, че настроението между двамата е изчезнало, тя се отпусна и падна по гръб на леглото. — Защо го направи?
— Искам да знам какво каза ти! За пептид 7.
Тя нацупено отговори:
— Пептид 7 ли? О, казах, че ако взема малко от него, бих могла да отслабна като плъховете. Но какво…
— Точно така си и мислех! — възкликна той и стана от леглото. — Бързо се обличай!
— Защо?
— Отиваме в лабораторията!
Тя не можеше да повярва:
— Сега ли?
Мартин, метнал ризата на гърба, вече си обуваше панталоните:
— Да. Веднага.
Възможно ли бе това да е истина? Възможно ли бе действително да е истина — питаше се той, вече в института.
Мартин стоеше и гледаше как дузина плъхове един по един бягат из лабиринта. Беше помолил Ивон да ги донесе от вивариума. Същите плъхове бяха редовно инжектирани през последните няколко месеца с частично пречистена смес, а напоследък с пептид 7. Всичките бяха слаби, далеч по-слаби, отколкото при започване на новата серия инжекции. Ивон прибираше последния в кафеза му.
Все още бе ранна неделна утрин. Освен тях и един пазач, с когото на идване размениха по някоя дума, в института нямаше никого. Цареше гробна тишина.
Дванайсетият плъх както другите свои събратя започна да се храни от една кутийка в кафеза.
Мартин отбеляза:
— И все пак се хранят добре.
— Да, добре си хапват — потвърди тя. — А сега ще ми кажеш ли защо е всичко това?
— Разбира се. Понеже плъховете, на които давахме пептиди отслабнаха, а някои дори измършавяха, ние помислихме, че се е влошило общото им здравословно състояние — Мартин със съжаление допълни: — Този извод не е научно издържан!
— Какво значение има?
— Вероятно голямо. Ако приемем, че състоянието им не се е влошило. И предположим, че те са съвсем здрави. И се чувстват дори по-добре отпреди. Ако допуснем, че пептид 7 помага не само за засилване на паметта, но и за здравословно сваляне на излишни килограми.
— Искаш да кажеш.
— Искам да кажа, че сме попаднали на нещо, което хората са търсили с векове — организмът да усвоява храната, без да затлъстява и да увеличава масата си.
Ивон го гледаше с отворена уста.
— Но това може да бъде страхотно важно!
— Точно така, ако е вярно обаче.
— Но не си беше поставил такава задача.
— Много открития са направени, когато учените са търсели нещо съвсем друго.
— И сега какво решаваш?
Мартин поразмисли.
— Трябва ми съвет на специалисти. Утре ще ги поканя да дойдат тук.
— В такъв случай можем отново да отидем у вас? — запита тя с надежда в гласа.
Той обви ръка през кръста й:
— Не бих могъл да си представя по-хубаво нещо!
— Ще ви изпратя подробен отчет с измервания на мас-тите в организма, лабораторните резултати за кръвта, анализ на урината и изпражненията, направени в собствената ми лаборатория — каза на Мартин поканеният от него ветеринарен лекар. — Веднага обаче мога да ви уверя, че това са едни от най-жизнените плъхове, които изобщо съм виждал, особено като имам предвид напредналата им възраст.
— Благодаря, докторе — отвърна Мартин. — Надявах се, че ще е така.
Беше вторник. Доктор Ингърсол, дългогодишен специалист по малки бозайници, бе дошъл от Лондон с един сутрешен влак и щеше да се върне следобед.
В четвъртък се очакваше и друг специалист — диетолог от Кеймбридж.
— Надявам се, ще ми кажете с какво точно сте инжектирали тия ваши плъхове? — полюбопитства доктор Ингърсол.
— Ако нямате нищо против, предпочитам да запазя мълчание — отговори Мартин. — Поне засега.
Ветеринарният лекар кимна:
— Очаквах такъв отговор. Както и да е, драги колега, вие явно сте попаднали на нещо много интересно.
Мартин с усмивка прекъсна разговора дотук.
След два дни диетологът Йън Кавалиъро даде още по-любопитен коментар.
— При работа с тези плъхове вие вероятно сте предизвикали промени във функциите на ендокринната им жлеза или на централната им нервна система. Или и на двете — сподели той. — В резултат на промяната калориите, които приемат животните, се превръщат в топлина вместо в мазнини. Ако не се прекалява, това не е никак вредно. Организмът им просто се избавя от излишната топлина чрез потене или по други пътища.