Там, в Сингапур, Андрю и Силия се качиха на борда на „Санта Изабела“, за да се насладят на едно спокойно, безметежно пътуване през Южно китайско море и Паси-фика до Хавай, където вече бяха пристигнали.
Заедно с тях имаше още към двайсет души, повечето от които предпочитаха да се любуват на отморяващия спокоен ход на кораба и на големите удобства, далеч от организираните бурни увеселения на екскурзионните кораби.
Докато „Санта Изабела“ се носеше по своя курс, Силия бе оставила душата си на дрейф…
Макар че през цялото време тя си бе наложила да не разсъждава за бъдещето, понякога мислите й неотклонно се връщаха към близкото минало. Напоследък често си задаваше въпроса: Не сбърка ли, че напусна тъй ненадейно „Фелдинг-Рот“? Оставката й бе плод на импулсивна, инстинктивна реакция. Дали прояви неблагоразумие? Силия не бе сигурна. Имаше чувството, че нейните съмнения скоро щяха да отстъпят място на съжаления и терзания.
Явно напускането й не бе оказало влияние върху работата на компанията и за изпълнение на проекта монтаин. Препаратът, както се предвиждаше по график, бе пуснат на пазара през февруари, очевидно с голям успех. Според съобщенията в търговския печат, които Силия чете, преди да тръгнат на околосветската обиколка, лекарите веднага бяха започнали масово да предписват монтаин и той бе станал особено популярен сред жените, които продължават работа през бременността си и имат много голяма нужда от препарат против сутрешното гадене. Без никакво съмнение той се превърна в златна мина за „Фелдинг-Рот“.
Докато бяха с Андрю във Франция, тя разбра, че същия успех жънат френските създатели на монтаина — „Лаборатоар Жиронд-Шими“.
По всичко личеше, че информациите на „Франс соар“ от Нузонвил и Испания не бяха накърнили престижа на препарата. А и в Съединените щати „антимонтаинските“ акции на доктор Мод Стейвли не бяха намерили почва и не попречиха на продажбата му.
Вниманието на Силия се насочи към кей № 10 — нататък плавно приближаваха и там щяха да слязат и да минат през митницата.
Изведнъж Андрю извика:
— Ето!
— Какво ето?
Той й подаде бинокъла и посочи:
— Гледай втория прозорец на централната пристанищна сграда, вляво от часовниковата кула!
Тя запита озадачена:
— Какво трябва да открия?
— Ще разбереш.
На палубата освен Силия и Андрю бяха останали двама-трима пътници — другите вече приготвяха багажа си в каютите.
Тя вдигна бинокъла и го насочи според упътванията на Андрю. След миг възкликна:
— Да, виждам! Не мога да повярвам на очите си…
— Можеш, можеш — това са те, самите те — потвърди Андрю.
Силия радостно извика:
— Лайза, Брус!
После задържа бинокъла само с една ръка, а с другата започна енергично да им маха. Андрю я последва. Зад стъклото на прозореца Лайза и Брус, засмени и развълнувани, отвърнаха на поздравите.
— Нищо не разбирам! — недоумяваше Силия. — Не сме очаквали да видим децата тук. Как се озоваха в Хавай!
— Аз ги очаквах — спокойно обясни Андрю. — Инициативата всъщност е моя. В Сингапур, без да разбереш, водих няколко телефонни разговора, но…