Силия сякаш от вълнение не чуваше и продължи:
— Ама разбира се, че много им се радвам! Но нали Лайза и Брус се бяха хванали на работа през лятото? Как са успели да се откопчат?
— Нямаха никакви трудности, щом обясних защо искам да дойдат тук — каза Андрю и взе бинокъла, за да го сложи в калъфа.
— Още не ми е ясно — продължи тя. — Ти си искал децата да дойдат тук?
— Точно така — потвърди той. — Трябваше да изпълня едно обещание, което дадох преди много години.
— На кого?
— На теб.
Силия го погледна объркана.
— Веднъж през нашия меден месец ти ми обясни защо предпочиташ Бахамските острови пред Хавай — каза, че там ще ти е тъжно — нежно й напомни Андрю. — После ти ми разказа за гибелта на твоя баща в Пърл Харбър, потънал с „Аризона“.
— Чакай! — прошепна тя.
Да, сега си спомни… спомни си след толкова години. Един ден на бахамския плаж бе споменала на Андрю за баща си. Малкото, което помнеше за главния старшина Уилис де Грей… „Щом си дойдеше, у нас ставаше винаги шумно и весело. Беше едър и гръмогласен, успяваше да разсмее хората, обичаше децата, беше много силен…“
Андрю я бе попитал със съчувствие: „Била ли си в Пърл Харбър“? А тя му бе отговорила: „Още нямам желание, без да знам защо. Сигурно ще ти се стори чудно, но ми се иска някой ден да посетя лобното място на татко и да не съм сама. Имам желание да бъда с децата си“.
Тогава Андрю бе обещал: „Ще го организирам някой ден, когато имаме деца и те са достатъчно големи, за да разбират.“
Едно обещание… Преди двайсет години.
Докато „Санта Изабела“ подхождаше към кей № 10 и изхвърляше като дълги змии котвените въжета към брега, Андрю тихо каза на Силия:
— Утре отиваме там. Всичко е уредено. Ще посетим мемориала Аризона, кораба на твоя баща и лобното му място… И точно както искаше, децата ти ще бъдат с теб.
Устните й потрепваха. Не бе в състояние да отговори. Тя хвана двете ръце на Андрю и го погледна с преклонение, което малко мъже са имали щастието да видят.
И успяла да се овладее, след няколко мига тя възкликна с развълнуван глас:
— Ах, ти си чудесен! Наистина чудесен!
2
Поръчаната от Андрю лимузина чакаше пред хотел „Кахала Хилтън“ точно в десет часа. Бе поносимо топъл ден в края на август, с лек южен ветрец. Хавайците наричаха такова време „кона уедър“. Няколко купчини кълбести облаци се белееха по лазурното небе.
Лайза и Брус бяха на закуска с родителите си в техния приятен апартамент, който гледаше към игрището за голф „Ваяла“ и към Тихия океан. Както и предния ден, четиримата щастливо бъбреха, оживено се разпитваха и си разказваха, за да запълнят празнотата от шестмесечната си раздяла. Лайза бе завършила с голямо желание и ентусиазъм първата година в Станфорд. Брус, комуто предстоеше да започне последната си година в Хил, воден от основния си академичен интерес, бе подал документи за историческия колеж „Уилямс“, Масачузетс.
Той сподели, че верен на пристрастието си към историята и в очакване на днешната им среща, наскоро е завършил едно проучване върху японската атака на Пърл Харбър през 1941 година и предложи делово:
— Ако имате въпроси, мисля, че мога да ви отговоря.
— Ти си непоносим, но понеже предлагаш безплатни услуги, може би ще благоволя да се възползвам от тях-отговори Лайза.
Макар че по време на закуската успяваше да бъде в тон със семейната глъчка, Силия изпитваше странно раздвоение в душата си. Състоянието й трудно можеше да се опише. Като че ли в този ден бе оживяло нещо от нейното минало, или щеше скоро да оживее и да се слее с настоящето. Още сутринта, когато се събуди, чувства и мисли я теглеха към събитието на деня. Тя се облече подходящо за случая — бяла плисирана пола и шемизета в тъмносиньо и бяло. Обу си бели летни обувки и си приготви бяла сламена чанта. Искаше видът й да не е нито всекидневен, нито официален, а хубав и… думите сами дойдоха… изискан и почтителен. Докато бе пред огледалото, преди да отиде при Андрю и децата, я обзе една мисъл за нейния баща, мисъл, която Силия се опита отначало да пропъди, но после я остави да се избистри в съзнанието й — Защо не беше жив сега да ме види — неговата дъщеря със семейството си!
Децата и Андрю сякаш предварително бяха отгатнали намеренията на Силия и не излязоха с всекидневно облекло. Предишния ден Лайза бе с джинси, а сега беше облякла семпла, но красива воалена рокля, която подчертаваше цялата й моминска хубост. За миг Силия си представи себе си деветнайсетгодишна като нея — преди двайсет и седем години.
Андрю носеше съвсем лек костюм и за пръв път от много време насам бе сложил връзка. Съпругът ми, разсъждаваше Силия, скоро ще навърши петдесет години, вече е с посивяла коса и от година на година придобива все по-представителен вид. Брус, още под влияние на момчешката си натура, въпреки стремежа си да изглежда голям, бе спретнато облечен с униформен блейзър на колежа „Хил“ и риза с отворена яка.